Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
Недалеч гробокопачите захванаха неприлична песен в ритъма на лопатите, с които риеха земята. Между надгробните плочи се виеха гъсти серпантини от мъгла, отразяващи слабо блясъка на кръглата луна. Вятърът шепнеше между виещите се клони на дърветата. По масивните железни решетки бяха провесени цветни фенери, пергаментът им бе декориран със смръщени и свирепо озъбени разкривени лица, навярно за да плашат злите духове. Старлайт погледна към тях, ала устата му не се изкриви в усмивка. Всеки имаше нужда да вярва в нещо, дори един капитан, изпаднал в беда и загубил кораба си. Той отпи още от бульона с надеждата, че пикантната гореща течност ще отстрани нощния студ поне за малко. Киснеше тук почти час и топлинните елементи в униформата му вече бяха достатъчно изтощени, за да предпазват тялото му от хапливия студ. Той се размърда, облегна се на един висок каменен кръст и продължи да размишлява относно проклетата съдба, която го беше запратила в Пристанището на мъглите.
По чакълестата алея зачаткаха стъпки, които с приближаването си ставаха все по-отчетливи. Старлайт завинти манерката и я пъхна в джоба си. В следващия миг крадецът на Сайдър най-после се появи. Старлайт се отлепи от паметника, внимателно нагласи наметалото си и сложи ръка върху енергийния си пистолет. Снажна, висока руса жена с раздърпано сиво наметало изплува от мъглата и решително закрачи към него. Спокойствието и устремеността й, както и немигащият й поглед разтревожиха Старлайт и той отстъпи в сенките, за да й направи път. Тя се приближаваше със спокойна и самоуверена крачка, след това се закова право пред него. Извърна глава наляво и надясно, сякаш се вслушваше в нещо, което само тя можеше да дочуе, след това се взря дръзко право в сгушения в сенките Старлайт и се усмихна. Той отстъпи с неохота назад в лунната светлина, с ръка все още върху пистолета.
— Капитан Старлайт — промълви русокосата щастливо. — Търсех точно вас.
Старлайт рязко кимна.
— Ако не се лъжа, Сайдър спомена, че крадецът ще бъде мъж.
Жената безцеремонно пропусна репликата му покрай ушите си, а очите й студено се взираха в лицето му с настървена настойчивост, от което по гърба му пробягаха ледени тръпки. Те изглеждаха огромни и студени като сапфир на фона на бледото й жълто лице. Тя продължаваше все тъй да се усмихва. Когато накрая проговори, гласът й бе груб и заканителен.
— Искам си сапфира, капитане. Какво направихте с него?
Старлайт присви очи и бавно кимна.
— Значи така! Вие сте една от бегълките, които доведох тук, нали?
— Сапфирът ми, капитан Старлайт. Искам си го.
Старлайт извади пистолета си от кобура.
— Нямам какво да ви кажа, милейди. Не разбирам за какво става дума.
— Твърде жалко, капитане. — Тя внезапно се разкикоти и две ярки петна лумнаха върху изпитите й бузи.
— Погледнете ме, капитане. Само се взрете в мен.
Кат се сви върху хлъзгавата стена, щом поривистият вятър го перна и запрати три трънливи клона към него. Огледа се бързо и скокна мълчаливо във влажната трева. В гробището Галоутрий Гейт всичко беше спокойно. Сенките се спотайваха неподвижни и по чакълестата алея не крачеше никой.
Кат се огледа подозрително. Предполагаше, че ще има стражи, които да обезкуражават мародерите, дошли да осигурят така вкусната храна за телесните контейнери, ала ръждясалите железни порти зееха широко. Той се взря в студеното нощно небе и тръсна глава. Повече икономии за бюджета. Ако не беше задрямал на шлепа, отдавна щеше да бъде тук. Сега бе закъснял почти с цял час. Нямаше да се учуди, ако на Старлайт му бе писнало да чака и бе решил да пласира плячката другаде. А Сайдър нямаше да е доволна от това.