Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
— Мога и сам да се грижа за себе си. — Доналд разтърси рамене и се изправи, развърза кожената кесия на пояса си и с ловък жест я хвърли върху бюрото. — Тук има сто и петдесет в злато. Като предплата. Вие ще работите за мен сега. Приемливо ли е предложението ми?
— Златото винаги е добре дошло. Освен това… аз обичах Джейми. Добре, намерихте си майстора. Само не се опитвайте да ми се пречкате много.
— Ще се опитам — прие условието Доналд. — А сега, моля ви, да тръгваме. Не искам да бъда заловен на улицата, когато падне нощта.
Скай въздъхна и се изправи. Тя пое торбичката и я завърза на пояса си, сетне неочаквано се усмихна на Доналд.
— Винаги съм се питала откъде бе наследил Джейми тази упоритост.
Кракът на Доналд Роял не бе стъпвал в „Червената пика“ от двадесет години и той бе изумен, че през тези години обстановката не се бе променила никак. Вертепът бе все тъй отблъскващ и отвратителен, както го помнеше. Въздухът бе просмукан от гъста миризма на пот и урина, на дрога и безмилостно бръмчене в ушите. Чудно бе как сред тази сбирщина можеше да чуваш гласа на партньора си. Той бавно заслиза към кръчмата по каменните стъпала, следван отблизо от загърнатата с наметало фигура на Мадълайн Скай. По причини, най-добре известни само на нея, тя бе настояла да нахлупи качулката си ниско над очите, за да прикрие лицето си. Доналд реши да се въздържа да й задава въпроси. Пък и не мислеше, че това го засяга.
Проправиха си път до бара и никой не им обърна внимание. Доналд дори се засегна. От една страна, последното, което желаеше, беше да привлекат вниманието на някой, ала до неотдавна само появата му в кръчма като „Червената пика“ би накарала всеки да се смръзне на мястото си от ужас. Той се усмихна горчиво, докато си проправяше път пред задръстените с тела маси. В края на краищата следваше да се очаква, че половината от тукашните посетители още не са били родени, когато бе започнал да се превръща в мит. Той се закова, щом Скай го дръпна за ръката и му посочи Питър Гонт, новия управител на „Червената пика“. Доналд се насочи към него и изпита известно задоволство, че Гонт веднага го позна.
— Е, съветник, това вече е приятна изненада — избъбри приветливо Гонт, като раздруса ръката на Доналд прекалено силно. — Какво води прочутия Доналд Роял в „Червената пика“? Сигурно искате да пораздрусате малко старите си кокали, а?
Доналд впери студен поглед в Гонт. Не му харесваше фамилиарния тон на мъжа.
— Търся Донован Шрайк. Тук ли е?
— Може би. Зависи какво ще искате от него.
Доналд впи твърд поглед в Питър Гонт и нещо в очите на възрастния мъж стопи подигравателната усмивка върху лицето на управителя. За миг старите легенди за Роял сякаш оживяха и Гонт усети, че го побиват студени тръпки. Спомни си какво бе чувал за Доналд Роял в годините на неговата слава и то вече не му, се струваше невероятно. Гонт преглътна сухо. Този мъж е опасен, ненадейно си помисли той и едва се сдържа да не повика бодигардовете си. По челото му се застичаха студени капчици пот.
— Искам да се срещна с Шрайк — повтори Доналд Роял. — Посочете ми кой е!
Гонт кимна в знак на съгласие, но в този миг един от бодигардовете му се изпречи между него и Роял. Гонт хвърли поглед встрани и се облегна с известно облекчение на бара. Отново погледна към Доналд Роял и съзря само един стар човек с излиняло наметало, но въпреки това потрепера, когато си спомни тъмносивите очи, които го пронизваха. „Този човек е все още опасен…“
Бодигардът тикна пръст в гърдите на Доналд.
— Когато приказваш с мистер Гонт, ще разговаряш с него учтиво. Ясно ли е?
Доналд го огледа внимателно, като отбеляза мислено огромния ръст на мъжа и яката му мускулатура. Мадълайн не се виждаше никъде.
— Това е личен разговор — поясни той учтиво. — Не виждам някаква причина да се намесвате.
— Ха. Белята ли си търсиш?
— Не — отвърна Доналд. — Не желая да си имам никакви неприятности.
— Добре. Защото сега ще си обереш крушите. Незабавно.
— Още не съм си свършил работата.
— Щом аз казвам, значи е така. Или искаш да ти го докажа?
— Наистина не искам да си имам никакви неприятности. Само ме оставете да си свърша работата и незабавно ще си тръгна.
Бодигардът се ухили и арогантно разтресе мускулите си.
— Мислех, че си ме чул добре. Не искаш да ти направя масаж, нали? Ще си тръгнеш, щом аз ти казвам. Мистър Гонт е зает с по-важни неща, отколкото да стои тук и да слуша един изкуфял дъртак, който много си въобразява. А сега, сам ли ще се изпариш или искаш да те изнеса на върха на ботуша си?
— Знаеш ли кой съм аз?