Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
На изтънчения Кийт направи силно впечатление, че Гроувс говори със същата естественост и делничност за патриотизъм, дълг и морал, както за строежи, машини и пътища. За генерала те съществуваха напълно равноправно в реалността. Поради неговата искреност и прямота думите му не звучаха фалшиво сантиментално.
Гроувс също наблюдаваше своя събеседник и се опитваше да го оцени. Четиридесет и две годишният Доби Кийт се ползваше с репутацията на един от първите авторитети в индустриалната химия на страната. Той беше представителен тъмнокос мъж, с гъсти вежди, сини очи и властен глас. Неговата приказливост караше мнозина да се чудят дали този самоуверен тексасец е сериозен, но Гроувс скоро се убеди, че Кийт е човек с въображение, който мисли в големи мащаби и не се страхува да поема отговорност за смелите си решения. Преди края на вечерята между двамата вече се беше установило добро разбирателство.
Като излязоха от ресторанта, те тръгнаха да се разходят в студената декемврийска нощ по Пето авеню. На Кийт предстоеше да вземе най-важното решение в живота си и въпреки многобройните срещи и съвещания през целия ден все още имаше съмнения и въпроси. Гроувс беше пристигнал в Ню Йорк, за да уреди последните подробности преди предприемането на една от най-големите промишлени авантюри на всички времена. Той трябваше да осигури зелена светлина за построяването на най-фантастичния технологичен комплекс в страната — газово-дифузионната инсталация за пречистване на U–235.
Досега учените от Колумбийския университет и инженерите от „Келог“ бяха проучвали само възможността за едромащабна газова дифузия — все още нямаше заповед да се пристъпи към истинско производство. Комитетът по военна политика се беше съгласил да издаде такава заповед, а генерал Гроувс бе натоварен с нейното изпълнение. Решението да се започне изграждането на инсталацията, преди да са решени изключително трудните проблеми с бариерата, помпите, корозията и херметичността, беше много дръзко. За да може да го изпълни, генералът беше посъветван да се обърне към компанията „Келог“ и нейния вицепрезидент Пърсивал Кийт.
Детството на Кийт преминало под влиянието на авантюристичния френски офицер капитан Льо Телие. Завършил във Франция прочутите военни училища „Сен Сир“ и „Екол политекник“, Льо Телие е назначен за военно аташе на Франция и по време на Гражданската война е изпратен като наблюдател към армията на Лий. Влюбва се в една южняшка хубавица, оженва се за нея и постъпва като доброволец при генерал Стоунуол Джексън. След войната се установява в Шарън, Тексас, и става учител.
Бащата на Кийт бил заможен шарънски аптекар от шотландски произход, а майка му в свободното си време пишела стихове. И двамата искали да дадат на сина си най-доброто възможно образование. Кийт бил преждевременно развито дете, но когато навършил 6 години, родителите му решили, че е още малък за обикновеното училище и го дали в „Кид Кий Колидж“ за момичета. През втората година от обучението му там учителката по география си изпуснала нервите и зашлевила момчето. Кийт, който имал горд характер, я замерил с учебника по география. Директорът настоявал Кийт да се извини, защото в противен случай щял да бъде изключен. Бащата на Кийт бил вбесен. „Няма нужда да изключвате сина ми — заявил той. — Той сам ще напусне вашето училище!“
Тогава негов учител става капитан Льо Телие, който е вече 72-годишен. Той бил изключителен. „Всичко, което знам, го дължа на Льо Телие — казва по-късно Кийт. — Той ме учеше как да се съсредоточавам. Поставяше ме с лице към стената и ми прочиташе дълго и сложно изречение, което аз трябваше да повторя дума по дума. В началото ми се струваше невъзможно, но след дълги упражнения най-сетне успях. Днес минавам за човек с необикновена памет — тя се дължи само на упражненията.“
Льо Телие дава на момчето трудни аритметични задачи и го кара да ги решава наум. Когато се разсейвал или не работел достатъчно упорито, учителят му го биел с черната си линия по ръцете. Кийт работел по 6 часа всеки ден и Льо Телие развива у него вкус към историята, философията и науката.