Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Джони се придържаше стриктно към обещанието си да се отнася като джентълмен, но това съвсем не означаваше, че ще се откаже да примами Елизабет в своята стая, и то с нейно собствено съгласие. В края на двата тягостни дни той все пак изгуби цялото си търпение и добрите маниери. Чувстваше се в ужасно настроение.
Елизабет успяваше да устои на всичките му опити да я съблазни, но не можеше да противоречи на собствените си желания и копнежи. Тя прекара двете нощи в полубудно състояние, като едва сдържаше порива да се отдаде на чувствата си и да изпита огромното блаженство от близостта с Джони Кари.
През цялото време Манроу считаше за свое неизменно задължение да парира всяка интимност между двамата, като седеше до късно с тях и се опитваше да предпази Елизабет Греъм от самата нея. А също и от опитния си братовчед-съблазнител. До вторник сутринта Манроу се почувства напълно изчерпан и изтощен и тъкмо се бе унесъл в съня си, когато някой грубо го разтърси.
— Тя си е отишла! — рязко заяви Джони. Напълно облечен, той стоеше до леглото на Манроу и го държеше здраво за рамото, разтърсвайки го безмилостно Едва сдържаше гнева си.
— Тръгнала си е тази сутрин. Чудя се дали наистина си е въобразявала, че ще ми избяга така лесно.
При тези думи Джони стисна здраво ръцете си в юмруци. Манроу примига и простена леко от болката в рамото. Джони най-после осъзна, че му причинява болка, и го пусна.
— Извинявай — каза той и се обърна, след което бързо се приближи до прозореца и огледа пътя. Докато наблюдаваше местността по посока на юг, към Англия, Джони неспокойно барабанеше с пръсти по рамката на прозореца. Само след секунда той се извърна към братовчед си и каза с решителен глас:
— Ако желаеш, остани, ако искаш, идвай с мен. Не ми пука кой какво ще си помисли…
— Нищо ново не чувам — язвително заяви Манроу.
— Просто за малко ще се отклоня от пътя — отсече Джони, сприхав и раздразнителен след няколкото дни ограничения и въздържание. — Този път просто ще ти бягам от каишката, Манроу, и ще я последвам. Не ме гледай така! — И като разроши косата си с гневен жест, Джони погледна към братовчед си с поглед, лишен от всякаква благосклонност и търпение. След трите дни на преструвки и уклончиво поведение силите му се бяха изчерпили напълно. — Благодаря ти за напътствията как да се държа благовъзпитано. Три дни подред се боря с непрестанното желание. Днес е вече четвъртият, довлякохме се дотук след толкова тежка езда. А сега и това мъчение и раздразнение, което надхвърля човешките възможности и издръжливост… Така исках да мога да я целуна, докато танцувахме, да усетя аромата на устните й и сапуна с дъх на детелини, който мисис Райд приготвя… Всичко това непрекъснато ми напомняше за онази вечер в Голдихаус. Докато лежах буден тези три нощи, си представях какво прави тя, как е облечена, дали спи гола, или с нощница, дали няма някой, с когото да споделя леглото си…
Манроу повдигна сърдито вежди.
— Добре, добре! — помирително каза Джони, като едновременно с това махна с ръка към него, сякаш за да го успокои. — Нима тогава все така си спи сама? Знаеш ли — внезапно изрече той и се стегна като по команда, — едва не се покачих на дървото близо до нейната спалня, за да я видя. — И като се смръщи, продължи: — Държа се като някакъв влюбен до смърт юноша. И в това състояние, да знаеш, бих нападнал и теб в леглото, ако не беше така космат. Така че не ми остава нищо друго, освен да я настигна и да спя с нея, иначе ще заприличам на някакъв глупак. И ти не можеш да ме спреш!
— Бих казал, че не си струва и да опитвам да те спра, като те гледам! — призна Манроу, докато все още разтриваше наболяващото го рамо. За него ситуацията бе повече от ясна. Сънливостта му се бе изпарила мигновено и той съзнаваше колко безсмислено е да се противопоставя на братовчед си.
— Най-после да постигнем съгласие — заяви Джони с тон на победител. — Идваш ли с мен? Или да приготвям коня си и да тръгвам сам? — В гласа му имаше нещо помирително и благосклонно, подобаващо на вроденото благоприличие и добро възпитание на Манроу.
— Можеш и да не идваш, ако това те обижда — добави бързо той. — Тя избяга по същата причина, поради която аз ще я последвам. Тя самата не може да се пребори с чувствата си, както и аз.
— А може би грешиш?
— Тогава не ми остава нищо друго, освен да се уверя дали греша, или не.
— А ако това ти струва животът?
Джони нямаше намерение да се впуска в обширни и подробни обяснения за това по какъв начин се бе държала с него Елизабет през тези няколко дни. Той твърде добре познаваше реакцията на жените и чувствата, които умееше да предизвиква в сърцата им. Джони нито за миг не се съмняваше в онова, което тя изпитваше към него. Воините от Редсдейл, разбира се, бяха сериозна пречка, но Джони се съмняваше, че Елизабет би охранявала честта и добродетелността си до такава степен, че да разреши на телохранителите си да го убият.