Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Не виждам нищо чак толкова драматично и страшно в това да я последвам — заяви той. — Тя все пак е доста практична жена.
— Което означава, че едва ли ще откликне на твоите домогвалия.
— Ще видим… — леко провлачено отвърна Джони, който чувстваше, че отново е възвърнал самообладанието и нормалното си поведение. Твърде много му бе дошло от такова въздържание и благоразумие през изминалите дни. — Може и да успея да я обладая… преди, разбира се, да е наредила да ме одерат жив.
Елизабет бе тръгнала твърде рано сутринта, тъй като чувстваше, че няма да може да издържи още един ден толкова близо до Джони Кари и ще се отдаде на собствения си порив да попадне отново в прегръдките му. Беше изнервена до крайност, неспокойна и раздразнителна от непрекъснатата съблазън и изкушение, на които я подлагаше Джони през цялото време от престоя й в Хоуик. Затова тя реши, че единственото й спасение бе да си замине час по-скоро. Другата възможност бе да се хвърли в обятията на Рейвънсби и да преспи с него пред очите на цялата фамилия Греъм, което бе равносилно на това да стане известна в цяла Шотландия като най-похотливата жена.
Последната си безсънна нощ тя бе прекарала, размишлявайки колко трудно и почти невъзможно е да се намери подходящо място за техните любовни срещи, без това да стане известно на любопитните гости или слугите. Тя бе успяла преодолее огромното си желание да е промъкне незабелязана от останалите в неговата стая само благодарение на това, че не знаеше къде е настанен владетелят на Рейвънсби. Обхвана я паника, когато усети колко силни са чувствата и желанието й да бъде заедно с Джони. Това бе сигнал да се оттегли колкото може по-бързо. Опасяваше се, че чувствата й могат да станат достояние на всички гости в Хоуик.
В момента, когато очертанията на дома на фамилия Греъм се изгубиха от погледа й, Елизабет усети как уязвимостта й намалява и спокойствието й се възвръща. Тъй като пътят се стесняваше и ставаше по-трудно проходим, Елизабет нареди на лакея да намали скоростта. Едва сега можеше да си отдъхне.
Най-после бе на свобода. Далеч от Джони Кари, от непреодолимото въздействие на неговата усмивка и очарователните му маниери, далеч от необузданата му чувственост.
Като си пое дълбоко дъх, Елизабет се наслади на прекрасния летен ден през отворения прозорец на каретата си. Въздухът беше студен, но това сякаш й действаше ободрително. Красивата гледка навън я успокои. Настроението й стана по-ведро. След трите дни вълнения и бушуващи в душата й страсти, Елизабет най-после се възвръщаше към спокойното си обикновено ежедневие.
Решението й да си тръгне бе най-правилното. Лудият и своенравен Джони Кари като нищо отново щеше да разбие спокойния самотен живот на Елизабет.
Тъй като познаваха всеки сантиметър от границата, Джони и Манроу препуснаха по кратките пътеки, като стремглаво пришпорваха конете си. Те предполагаха, че лесно ще успеят да догонят каретата. Шотландските пътища, без главните, които водеха към Единбург, Глазгоу и Лондон, бяха доста каменисти и тесни и движението на каретите се затрудняваше и забавяше.
На няколко мили от границата, там, където пътят минаваше през една малка ферма, построена преди доста години, конниците, които яздеха пред каретата, внезапно дочуха шум от галопиращи коне зад себе си. Те мигновено посегнаха към оръжията си и се ослушаха. От двете страни на тесния път бяха надвиснали високи борове, които го засенчваха и мястото имаше малко затънтен и изолиран вид. Не бе изключена възможността за засада. Мъжете направиха знак на каретата да спре.
Елизабет учудена се показа през прозореца.
— Какво има? Някакъв проблем ли?
— Конниците, милейди — отвърна й нейната прислужница, която бе седнала до лакея. — Дават ни знак да спрем, защото са чули нещо.
Елизабет се огледа наоколо и след като не забеляза нито обезпокоително, попита:
— Ти чуваш ли нещо?
— Още не, лейди Греъм — отвърна лакеят, — но Майкъл със сигурност е чул нещо, иначе едва ли щеше да ми даде знак да спра. По-добре останете в каретата, до да не пострадате, докато се уверим, че няма нищо тревожно.
Лятното утро бе толкова лъчезарно и ведро, че едва ли предвещаваше някаква опасност. Наоколо се чуваха песните на ранобудните птици. Въздухът бе невероятно свеж, а слънчевите лъчи пробиваха през гъстите клони на дърветата и огряваха разноцветните диви цветя, пръснати по поляните.