Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Пар се опитваше да изчисти ума си, като слушаше тишината и очакваше да види какво ще се случи нататък. После внимателно се огледа. Трябваше да стои прав, тъй като халките бяха прекалено високо, за да може да седне. Провери връзките. Бяха от кожа и така здраво го държаха, че не можеше да раздвижи китките си дори малко.
Изведнъж се отпусна назад отчаян, като се опитваше да превъзмогне обземащата го паника. Морган, Стеф и Тийл сигурно вече го търсеха. Вече трябва да са намерили Кол. Щяха да проследят Паяците Гноми и да дойдат за него. Щяха да го открият и да го спасят.
Той поклати глава. Знаеше, че се заблуждава. Беше почти тъмно, когато Гномите го заловиха, дъждът бе силен. Нямаше да имат време да го търсят и никакъв шанс да открият следа. Най-доброто, на което можеше да се надява, бе, че Кол се е свестил, отишъл е при другите и им е разказал какво се бе случило.
Отново преглътна с труд. Беше толкова жаден!
Времето се изнизваше — секундите ставаха минути, а минутите — часове. Тъмнината навън леко се разсея от една проникваща дневна светлина, задушена от горещина и мъгла. Звуците на Гномите бавно заглъхнаха и той можеше да си помисли, че са си отишли, ако не бяха двамата пред входа на пещерата. Огънят изгасна, подимя малко и се превърна в пепел. Един от стражите се надигна и му донесе чаша вода. Той лакомо пи от ръцете, които я държаха, като разля повечето.
Огладня, но храна не му предложиха.
Когато денят отново започна да се изгубва в мрака, стражите запалиха огъня пред входа и изчезнаха.
Пар очакваше с нетърпение, като за пръв път забрави болките в тялото, глада и страха. Нещо щеше да се случи. Усещаше го.
Това, което се случи, беше напълно неочаквано. Тъкмо се опитваше да отпусне връзките, които се бяха разхлабили от потта, която от сенките се появи фигура. Тя подмина огъня и се спря в светлината му.
Беше дете.
Пар премигна. Детето беше момиче на около дванадесет години, доста високо и слабо, с черна коса и дълбоки очи. Тя не беше Гном, а от Човешката раса, момиче от юга, с дрипава рокля, износени ботуши и малък сребърен медальон около врата си. Погледна го поучаващо и с любопитство, след това бавно тръгна напред. Спря пред него. Прекара ръка през косата си и докосна ухото му.
— Елф — тихо каза тя, като посочи върха на ухото.
Пар се вторачи. Какво правеше тук сред Паяците Гноми едно дете? Той навлажни устните си.
— Развържи ме — помоли.
Детето го гледаше, без да каже нищо.
— Развържи ме! — каза отново Пар, този път по-настоятелно.
Почака, но детето просто го гледаше. Почувства, че в него пролазва съмнение. Нещо не беше наред.
— Ще те прегърна — изведнъж каза детето.
То с нетърпение дойде до него, обви го с ръце като пиявица. Притисна се до тялото му и започна да повтаря нещо, което той не разбираше. Какво ставаше с това дете, питаше се удивен той? Изглеждаше уплашено. Имаше нужда да го прегръща, докато той…
Мисълта му отмря, когато усети, че момичето се движи, че докосва дрехите и кожата му. Пръстите й го стискаха и той ги усещаше все по-осезателно. Беше точно до него, до кожата му, сякаш Въобще нямаха дрехи. Тя се притискаше, някак си се смесваше с него и ставаше като негова част.
Проклятие! Какво беше това?
Изведнъж го обзе страхотно отвращение. Пар започна да крещи, да се мята в ужас, да рита отчаяно, докато накрая отблъсна момичето. Тя падна на земята. Детското й лице се преобрази в нещо тайнствено. Усмихна се като звяр преди хранене, а очите й просветнаха в червено.
— Дай ми магията, момче! — изръмжа тя с глас, който въобще не беше детски.
Тогава чак разбра.
— О, не! Не! — повтаряше той и се мяташе, докато тя се изправяше на крака.
Това дете беше Призрак!
— Дай ми я! — повтори тя със заповеден тон. — Нека дойда в теб и да я вкуся.
Тя се приближи към него като напълно безвредно същество, но лицето й я издаваше. Хвана го, но той отчаяно я ритна. Тя отстъпи и се усмихна злобно.
— Ти си мой — каза тихо. — Гномите те дадоха на мен. Аз ще взема магията ти, момче! Отдай ми се. Нека я усетя!
Тя се приближи като котка, избягна удара му и с вик се прилепи до него Той усети как веднага се раздвижи — не детето, а нещо в него. Застави се да погледне надолу и видя леките очертания на нещо, което трептеше в детето и се опитваше да премине в него. Усещаше присъствието му като хлад в летен ден, като муха на кожата си. Призракът го докосваше и търсеше. Той отметна глава назад, стисна устни, стегна тялото си като желязо, за да му се противопостави. Призракът се опитваше да влезе в него. Опитваше се да се смеси с него. Проклятие! Не биваше да го пуска! Не биваше!