Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Този път ги разгледа добре. Видя странни форми на насекоми с човекоподобни лица, окосмени и изкълчени.
Паяци Гноми? — помисли си той с недоверие.
След това отново се хвърлиха върху него и го повалиха Пар повече не можеше да призовава магията. Ръцете му бяха извити отзад и завързани. Той отчаяно се съпротивляваше, но Гномите бяха твърде много.
Имаше още една възможност да извика за помощ и след това всичко потъна в мрак.
ГЛАВА 11
Когато се събуди, Пар Омсфорд се намери по средата на кошмар. Ръцете и краката му бяха завързани и висеше на един прът. Носеха, го през гъста гора, изпълнена с мълча и сенки. Отляво се виждаха очертанията на дълбока клисура, а отдясно — острото било на някакъв хълм на фона на нощното небе. Разни отломки, високата трева и бурените по удряха по гърба и главата, докато безпомощно висеше на пръта. Въздухът беше задушен и спокоен.
Навсякъде около него имаше Паяци Гноми, които безшумно лазеха в здрача на кривите си крака.
Пар затвори очи, за да разсее виденията, след това отново ги отвори. Небето беше тъмно и забулено, но малкото звезди се появяваха между облаците и слаба светлина се мъжделееше на дъното на клисурата. Той разбра, че нощта е отминала. Беше почти сутрин.
После си спомни какво се беше случило, как Паяците Гноми го преследваха, уловиха го и го отнесоха с тях. Кол! Какво се беше случило с Кол? Извъртя се, като се опитваше да види дали носят и брат му, но от него нямаше и следа. Стисна яростно устни, като си спомни как Кол падна на земята с кръв по лицето…
Трябваше да намери начин да се освободи и да се върне за брат си. Опита здравината въжетата, с които бяха вързали ръцете му, но те не се поддадоха. Както висеше, не можеше да намери и начин да ги отпусне. Трябваше да чака. Зачуди се къде но водят и защо точно него взеха. Какво искаха от него Паяците Гноми?
Светлината от започващия ден идваше вляво от него. Там значи е изток — реши той. Паяците Гноми пътуваха на север. В това имаше смисъл. По времето на Брин Омсфорд те бяха издигнали домовете си на Хребета Тофър. Вероятно беше там. Опита се да си припомни каквото знаеше за Паяците Гноми от приказките, но не можа да събере мислите си. Брин се бе срещнала с тях когато заедно с Рон Лий, Коглайн. Кимбър Бо и дивата котка Шепот търсеха изгубения Меч на Лий. Имаше и още нещо за една дива страна и ужасяващи същества, живеещи в нея…
Тогава си спомни.
Върколаци!
Името премина през ума му като проклятие.
Паяците Гноми тръгнаха по тясното дефиле и го изпълниха с косматите си форми. Изглежда всичко това бе предварително подготвено. Светлината изчезна и мъглата и сенките се затвориха отвсякъде като стени. Китките и глезените го боляха, а тялото му беше безпомощно опънато. Гномите бяха дребни и го носеха близо до земята, така че той се удряше при всяка неравност. От горе наблюдаваше как дефилето се разшири и се разтегна в празнина, която сякаш нямаше край.
След това навлязоха в коридор, който вървеше между постройки, подредени като космите на гърба на глиган. Светлини от огньове се виждаха в далечината, а отблясъците им играеха на криеница между скалите. Няколко Паяка Гноми избързаха напред и без усилие се покатериха по скалите.
Пар си взе дълбоко дъх. Където и да отидоха, почти бяха стигнали…
Миг по-късно се спуснаха от скалите и спряха пред малка ниша, която продължаваше в поредица от скали и тунели от страната на Хребета. Навсякъде горяха огньове и стотици Паяци Гноми се мяркаха пред погледа на Пар. Срязаха въжетата му, измъкнаха пръта и го оставиха на земята. Той полежа малко така, като разтриваше китките и глезените си, които кървяха и през цялото време усещаше, че го наблюдават. След това го изправиха на крака и го помъкнаха към пещерите и дупките. Подминаха ги. Ръцете на Гномите го държаха отвсякъде, а миризмата им изпълваше ноздрите му. Говореха на своя език, който за него бе неразбираем. Не се съпротивляваше. Едва стоеше прав. Стигнаха до малък огън и спряха. Разговаряха за нещо известно време и след това го бутнаха напред.
Намери се в малка пещера Паяците Гноми го завързаха за чифт железни халки, които бяха забити в скалата в дъното. След това всички излязоха с изключение на двама, които останаха до входа да наглеждат огъня.