Спокойствието на хаоса
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спокойствието на хаоса». Краткое содержание книги:
Но въпреки това е развил инстинкт за полет.
И още: Правенето на дете не е интелектуална дейност.
Но ако се прави от глупак, се появява глупак.
Досещате ли се каква е връзката между двата инстинкта?
В хода на една грамотно организирана операция „Бъдещ зет“ се идва до неизбежния момент, когато младият глупчо, който меко казано не е разглезен от внимание в поделението, се чувства център на внимание и голяма работа в дома на своята Жулиета. За разлика от шекспировия сюжет, тук обстановката пъка от оптимизъм. Внушава му се, че той е направил избора, че той е поискал, че каквото той каже, това е… Тук той е главният!
Отначало, меко и ненатрапчиво, му се дава възможност да се включи в живота на къщата. Да помогне да се нацепят дърва — необходимост; Да се пренесе това-онова — така се демонстрира мъжка сила; Да участва в клането на прасе — каква прелест! Крайната цел е една — да се почувства свой сред свои.
Постепенно, тактично но твърдо, другите желаещи за пиене на аванта биват отсявани. За сметка на това, белязаният от съдбата бива посрещан като мил, свой човек… Винаги. Колко време се издържа на такава обработка? — Не знам, аз заобиколих този капан, но според статистиката — не много.
Идва денят, когато бъдещият тъст, след като се е уверил, че ушите на набелязания са достатъчно червени от младото вино, пуска ей така, между другото: „Та зетко, да ти кажа…“ Кукичката не е без стръв, обикновено става въпрос за част от бъдещата зестра, автомобила. Сигналът е даден. Като правило, и избраницата минава в атака. Че няма да е зле да легализират отношенията си, няма да шофира тя новата кола я… Това си е мъжка работа. И без това хората вече говорят, че…
Един на десет в този момент се сепва и побягва. Колкото му крака държат. Има и дефектна продукция, от която фамилията се отказва след изпитателен срок. За преминалия теста следват общинския чиновник по бракосъчетанията, попът с двете позлатени корони…
Селска идилия… Но и нещо здравословно. Какво би било едно село без хитрините си?…
Та, благодарение на тази хубава традиция, късните есенни дни в Габриела могат да бъдат доста приятни. Докато задейства селекцията на последен етап, войниците, масово, са добре дошли в туземските къщи. А когато започне отсявката, остава селската кръчма. Но и в нея хубавото вино е евтино и в изобилие.
Рефлексът да се пазя от армейските формалности, въпреки набраната информация, ми действа така силно, че първият път тръгвам да се измъквам през оградата, макар и близо до портала. В следващият момент чувам подсвирване откъм малката къщичка. Сега ще започнат едни въпроси… Я да видим дали ти е разписана книжката? А, ти нямаш разписана книжка…
Дежурният ми махва повелително с ръка. Отивам до него, козирувам. Той ме оглежда отгоре до долу.
— Отскоро ли си тук бе, боец?
— От два дни.
— И защо газиш драките, вместо да си минеш културно през портала? — Въобще не става въпрос за такава формалност, като разписана за отпуск книжка.
— От любов към спорта, вероятно — сещам се как да послъжа.
Човекът ме оглежда преценяващо и вдига рамене:
— Щом така ти харесва, карай през оградата. Ама ей там има по-чист проход.
Благодаря на добрия човек в униформа. И тръгвам бавно към селото. След като пресичам железопътната линия, виждам млада жена пред себе си.
— Прощавайте…
Тя се обръща и ме изчаква да я доближа. Леко пълна за моето изискване, с големи, но стегнати гърди. Кестеняви, насмешливи очи. Облечена е просто, но с вкус. Костюм, съчетание на крема и резеда. Когато се засмива, виждам между горните й две зъбчета малко по-голямо разстояние. Но иначе, направо има чар.
— Здравейте. За пръв път слизам до селото. Ще ми покажете ли пътя? — Въпросът ми е наивен. Ние сме в селото.