Спокойствието на хаоса
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спокойствието на хаоса». Краткое содержание книги:
Но въпреки това е развил инстинкт за полет.
И още: Правенето на дете не е интелектуална дейност.
Но ако се прави от глупак, се появява глупак.
Досещате ли се каква е връзката между двата инстинкта?
Другите летци, все млади момчета, имат уважение към него. Респектира ги. Но го заобикалят. Не търсят приятелството му. И той не търси приятелството им. Вълк-единак.
Такъв няма начин да не стане генерал, както прогнозира Генералът. Освен ако не си строши главата. Занаятът му предпоставя и този вариант.
… Провеждат се нощни полети. Вали дъжд, небето е замазано от плътни облаци. Минавам край фургона на Командния пункт. И дочувам репликите по радиото. Вероятно има някакво усложнение, защото точно в този момент Ръководителят на полетите изпраща чрез микрофона строги думи до невидим пилот в невидим самолет:
— … Сто седемдесет и втори. След пет минути трябваше да сте на земята.
Казаното е под формата на лек укор, защото Сто седемдесет и втори явно не може да бъде след пет минути на земята. Радиостанцията изпращява, а после дочувам ироничния глас на белокосия:
— След пет минути мога да бъда на земята само ако се катапултирам. Ще заповядате ли катапултиране?
Ръководителят не прецизира формулирането на репликата си, а този горе се подиграва. Макар че, хич не му е леко сега…
Една вечер, някъде след девет, ме помъкват към селото. След някаква вяла, вечерна проверка, от която половината хора липсват. Проверяващият реагира с разсеян оптимизъм — все пак другата половина са тук.
… Повече от половината от тия, половината, са на втория етаж в една селска къща. Стаята е голяма и задимена. Голяма и препълнена с хора — по столовете до масата, по леглата или просто на пода. Весело, хаотично, приятно.
Ето позната физиономия. Таня. Опънала се е напреко на леглото, а до нея се е залепил сержант от авторотата. Бегло го познавам. Като се изправи на пръсти, прескача метър и половина. И, както повечето дребни мъже, обича да командва. В момента прави грешка, не е препоръчително един сержант да пие във войнишка компания. Докато се подмотавам около вратата дочувам, че сержантът омайва Таня с някакъв много интересен разказ, в който разказвачът е и главно действащо лице. В този разказ фигурират всички началства от поделението. Началствата се държат доста странно — по цял ден се въртят около сержанта и един през друг се надпреварват да изкопчат акъл от него. Дребосък, ама лъв та знае ли се…
Таня явно се е наслушала на военен фолклор и затова се усмихва разсеяно. Сигурно няма по-интересна перспектива за вечерта. Махва ми с ръка — ела седни до мен. Имах съмнение, че ми се е разсърдила в деня на запознанството ни, но разбирам, че това съмнение е плод на прекалената ми мнителност. Тръсвам се от другата й страна. Тя ме целува приятелски по бузата. Сержантът ме мярва леко навъсено — навлизам в ловното му поле — и опитва да продължи ужасно интересния си разказ. Таня го спира с жест. Поглежда ме:
— Здравей, как си?
— Като в натъпкана с войници селска стая — отвръщам й аз. — Ако искаш да удължа още малко отговора си по начин, който би ти харесал, ще трябва да допълня: Натъпкана с войници селска стая в къща от село, натъпкано със селяндури.
— Малко утежнен и обстоятелствен, но точен отговор — поощрява ме Таня.
Продължаваме да бърборим, въпреки няколкото опита на сержанта да продължи разказа си. После, човекът се вдига от леглото и се намества като втори на стол до масата. И отново взема думата. Целенасочен е, решил е да разказва и ще разказва, ако ще всички да си запушат ушите…
Таня се обръща срещу мен, гледа ме в очите и се усмихва. Сега бих могъл да протегна ръка и да я поставя разсеяно върху овала, очертан под полата й. Ханшът и е малко големичък за моя вкус, но какво е животът, ако не низ от компромиси?… Бих могъл да протегна ръка, иска ми се да го направя, но засега няма да го правя. После ще видим.
Така, бърборейки си с Таня, засичам едни очи. Женски, естествено, аз не се заглеждам по мъжки. Защо ли ми се струва, че съм ги виждал? Момичето е приседнало напреки на леглото до противоположната стена на стаята. Държи в ръка грапава чаша с вино и откровено скучае, въпреки че се е обзавело с кавалер, който полага героични усилия да му се хареса.
Така, бърборейки си с Таня, имам усещането, че вече съм бил огледан. И продължавам да бъда оглеждан, но само когато аз не гледам в очите й. Правя опит внезапно да засека погледа й, но не успявам. Нормално. В това отношение, жените са много по-напред в материала от мъжете. Изглежда се поотнасям, защото пропускам какво точно ми говори Таня. А никоя жена не обича да обръща внимание, без да й обръщат внимание. Таня ме плясва по бузата. Уж на шега.