Спокойствието на хаоса

— Радвам се, как да не се радвам… И понеже съм многознайко, знам и това, че след лошото идва хубаво, а след хубавото — лошо.

— Понеже си многознайко, явно не знаеш още нещо: Че след лошото понякога идва и по-лошо, а след хубавото не винаги идва по-хубаво или пак хубаво — подхваща играта на думи Таня.

— Щом ще се състезаваме в черногледство, да ти напомня, че животът е най-опасното нещо. Защото винаги завършва със смърт! Ама отказвам да се състезавам в дисциплината песимизъм. При мен постройката е по-друга. Трябва да избутам още около година. След което животът ще продължи, ако не великолепно, то поне така, както на мен ми харесва. А и на тия години се чувствам практически безсмъртен. Така че, гледай си работата — завършвам със смях и я прегръщам през раменете. Тя ме избутва:

— Уф, и ти си като другите. Измисли някаква остроумица за да намериш повод да ми се натиснеш.

— Да съм ти казвал, че не съм като другите? Но разчитам на снизхождението ти. Войникът си има един постоянен гостенин — Свети Хормоний. Въпросният светец често го блъска в слабините и затова…

— … затова много не пробира. Затова, край гарнизоните се развъждат женски екземпляри от моята порода! — поглежда ме Таня. Казва го с лека въздишка, после рязко става. Потупва ме по рамото: — Хайде, чао! Кръчмата е на следващата пресечка вдясно.

Оставам на пейката. Потупването по рамото е общо взето приятелски жест на общуване между мъже. Има и още нещо. Някакво несъответствие. Щом Таня се представи за селската курва, тя може би се занимава с обществено полезен, сексуален труд. Но е прекалено умна и чувствителна за тази роля. Има данни по-скоро за хетера. Интелигентна партньорка за платежоспособни мъже с вкус. Но тук е село до малък гарнизон. Гладни за секс войници — колкото щеш. Ала интелигентни мъже с пълни портфейли?… Със свещ да ги търсиш, няма та няма!