Спокойствието на хаоса

— Спи, лека нощ мой мили принце… — Казва го естествено, като актриса, която с лекота би изиграла всякаква любовна роля. Тъмната нощ вероятно разблокира позабравени инстинкти — например, инстинктът нежност… В същото време нещо драска съзнанието ми. Фразата ми звучи познато. Ами да…

„Спи, лека нощ мой мили принце! Рой ангели ще те приспят в покой!“ — А, не така! — опитвам се да се разбудя. Протягам ръка в тъмнината и тя попада върху коляното й. Хващам я здраво. — Това ли избра точно да ми кажеш? — Макар и в просъница, се сещам, че напасвахме финалният стих. Когато Хамлет бере душа, а Хорацио арабийски му обещава рой ангели да го приспят. В сладък покой. Завинаги!

Тя стои до мен и не се дърпа. Пак се смее:

— Първата фраза от стиха не вещае смърт. Откъде да знам, че ще направиш връзката с трагедията…

Я виж, ама и тя се сети за какво става въпрос…

— Както и да е… — промърморвам с въздишка. — Това, с което се занимавахме, се приема за начало на живот, а не за края му. Не се каня да умирам, какъвто и стих да сме сглобили. Тръгваш ли си?

— Да.

— Седни до мен за минутка. Ще стана да те изпратя.

Тя сяда в краката ми, а аз, въпреки искреността на кавалерското си обещание, заспивам пак още на следващата секунда.

На сутринта вече вали, дъждът разстила сребърна, филигранна прежда, но за разлика от другите дъждовни дни, днешният не ми изглежда тъжен, а само добре измит. Имам своенравна памет, из главата ми се върти някакъв израз на латински. Даже му измислям и подходяща мелодия. Тананикам си го, а не мога да си спомня нито откъде го знам, нито какво точно означава. Е, като се замислям сериозно, се сещам: „Omne animal triste post coitum“ — „Всяко животно е тъжно след съвокупление“ Да бе… Животните може и да са тъжни, но аз съм човек и точно сега ми е наистина хубаво. В следващия момент се сещам още нещо — един друг урок от живота. За пръв път видях отстрани как става взаимодействието на мъжкото и женското начало на една поляна. Магарето демонстрира намерение чрез гръмогласен рев и победоносно размахване на внушителното си любовно пособие. Реализира намерението си по категоричен начин и явно в пълно съгласие с магарицата. А после заяви на всеослушание така, че го чуха и глухите, че е доволно от преживяното. Сещате ли се какво е общото между човека и магарето? — Способността да се изпитва радост от любовта. Но, по този признак, човек е роднина и с маймуните, и с тапирите… И с кого ли още не…Явно има съществена разлика само между човека и песимиста, изразяващ се на латински. Явно, човекът и песимистът принадлежат към различни биологични видове. Авторът на цитата вероятно е бил образован, но полуимпотентен…