Спокойствието на хаоса
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спокойствието на хаоса». Краткое содержание книги:
Но въпреки това е развил инстинкт за полет.
И още: Правенето на дете не е интелектуална дейност.
Но ако се прави от глупак, се появява глупак.
Досещате ли се каква е връзката между двата инстинкта?
— Ей, аз ти говоря нещо, а ти къде блееш?
Плесна ме уж на шега, ама ръката й е по мъжки тежка. Бих могъл да й се разсърдя, но няма да го направя. Вече си я обичам. Отвръщам миролюбиво:
— Блеят овцете. Аз съзерцавам…
— Щом стоиш с мен, ще съзерцаваш мен. А не оная столична кокона.
— Предлагам ти компромис — говоря отново подчертано миролюбиво. — Ще гледам теб, а отвреме-навреме ще съзерцавам и столичната кокона.
— Знам и синонима на мъжкото съзерцание. Нарича се мислено разсъбличане.
— Може и така да е… Нали знаеш какво е казано в основната молитва към Бога: „Дай ни сексът наш насъщний…“
— Там е казано: „Дай ни хлябът наш насъщний…“ — подсмихва се Таня.
— Може и така да е — продължавам да се съгласявам. — Но след като получиш хляба, нормално е да си поискаш и секс.
Таня ме гледа и се смее:
— Няма да успея да те надприказвам. Ти, все така кротко ще ми отбиваш топката и ще продължаваш да зяпаш по столичната кокона.
— Имам усещането, че съм я виждал някъде…
— Да, бе… Измисли нещо по-оригинално. Това е един от най-изтърканите трикове за запознанство.
— Напоследък развивам една болестна мания — споделям с Таня. — Всички момичета, които ми харесват, ми приличат на една млада жена. И затова, все имам усещането за нещо, вече познато.
— И коя е тази избраница? — леко заинтригувано ме поглежда Таня.
— Не знам дали да ти кажа, защото може и да ми се присмееш?
— Няма бе, няма. Кажи…
— Света Екатерина.
— Будалкаш ли ме? Знаеш ли как се казва коконата отсреща?
— Откъде мога да знам?
— Май все пак ме будалкаш… — с неподправено съмнение в гласа констатира Таня.
— Не, сериозно ти говоря. Видях в един манастир очите й. Хващат те и не те пускат. А иконописецът е сгафил, нарисувал е и едно прекалено чувствено тяло.
— По-рано бил ли си такъв, сбъркан? — гледа ме почти състрадателно Таня.
— Общо взето мисля добри неща за себе си. Като всеки нормален, грешен човек — информирам я съвсем добросъвестно.
— Боже, какво прави казармата с някои хора… — гледа ме с откровено съчувствие Таня. — В манастира сигурно си… съзерцавал и света Екатерина.
— Ако питаш дали мислено съм я разсъбличал — не, до това светотатство не съм стигал. Но й направих бележка, че внушава неканонични желания на грешните земни мъже. То, как да общуваш с една светица, освен мислено? — продължавам да се изповядвам пред Таня.
— Боже, Боже, ама тая казарма, вярно прави мъжете да превъртат…
— Под това и аз се подписвам с две ръце.
— Имаш нужда от лечение — решително казва Таня. И махва с повелителен жест към срещуположния креват: — Ела! — Странно. Столичната кокона, която въобще не реагира на моя поглед, някак без да гледа и в Таня, става и идва при нас. Явно, двете добре се познават и имат изградени взаимоотношения. Таня нарежда:
— Изведи тоя сбъркан човек от тук и го разходи по улиците на това сбъркано село. Не обръщай внимание на някои негови думи! Не е лошо момче, ама е попревъртяло. Затова, ако започне да ти говори странности, си ги пускай край ушите. А ако започне да те награбва, да ти се натиска или да се опитва да се целува с теб, не му се пускай. За бъркане под полата пък не си и помисляй! Помни, че никоя уважаваща себе си млада дама не бива да допуска плътно до себе си настойчивия ухажор. Поне първата вечер. Разбра ли?
— Разбрах — сдържано и безизразно отговаря столичанката.
— Чакай малко, че пропуснах да ви запозная. Той е с царско име, но обикновен войник, нали така беше? Владимир се казва. Тя също е с царско име, но също не е царица, Екатерина се казва. Забележи съвпадението и, ако искаш, се замисли над това. Да ви напомня, че и моето име е царско, повелята ми също. Хайде, да ви няма…
Моята нова позната слуша Таня все така безизразно. Без да се обърне, се провира гъвкаво през навалицата на стаята и тръгва към вратата. Целувам Таня по бузата.
— Благодаря ти.
— Няма какво да ми благодариш. След като се развали работата помежду ви, ще дойдеш пак при мен. Но сега ти предстои може би нещо хубаво, хайде, бягай… Пък и може да е…
— Какво може да е?
— Предопределение… Знам ли? — замислено се усмихва Таня.
— Странна порода си ти, царствена Татяна — признавам с високомерна фраза очевидното.
— Да не мислиш, че ти пък си в ред… Ама това ще си остане между нас — смигва ми гаменски Таня. — Ние, сбърканите, трябва да се поддържаме. Корпоративният морал е голяма работа, да знаеш… По някое време може да основем профсъюз на сбърканите. Знаеш ли що народ ще се запише в него? И то — убедено!