Спокойствието на хаоса
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спокойствието на хаоса». Краткое содержание книги:
Но въпреки това е развил инстинкт за полет.
И още: Правенето на дете не е интелектуална дейност.
Но ако се прави от глупак, се появява глупак.
Досещате ли се каква е връзката между двата инстинкта?
Липсва ми… И какво от това?!
Недомислицата, наречена казарма, е облечена в сериозно звучащия мотив за защита на родни граници, зелени поля, сини простори.
Защото има и такова впечатляващо нещо — войната. Войната, като универсална възможност за решаване на всякакви проблеми. От успешното решаване на тези проблеми зависи вселенската хармония, едва ли не… Войната е висша форма на общуване. Свещен ритуал. На война хората се събират. За да убиват. И да бъдат убивани. В името на свещени идеали.
Войните се водят между хората. Земята не е създадена от Бога с граници. На земята, с нейните поля и простори, не й пука как се чувстват хората. Наистина, след една сериозна война тя е поразровена, но природата има лек за всичко. И покрива раните, предизвикани от човешкото недомислие с най-доброто лекарство — спокойната зеленина.
След няколко години, терените на битките се превръщат отново в огрени от слънцето, мирни, зелени поля. По цветята, които покриват мирната зеленина вече кацат бръмбарчета и мушички, а над тях летят птички. Птичките папкат бръмбарчета и мушички, но това не е война. А равновесие на хранителни вериги, разбирай — хармония.
Кой е измислил тази толкова човешка, необходима безсмислица — войната?!
Как кой?! — Хората!
Точно човекът ли е любимото ти творение, Господи?
Започва да се говори за впечатляващо събитие — участие във филм, като дубльори. Два дни преди появата на снимачния екип, парата вече е подгрята до червено. Ще прескоча подробностите до започване на снимките.
Според режисьорският замисъл, началните надписи трябва да текат върху кадри от полет на самолет на фона на слънчев залез. Ето, отделя се парашутист, след малко още един и така, докато свършат титрите трябва да скачат и парашутисти. Последният надпис се появява, когато един от героите се изтърсва върху покрива на попска къща. Защо точно попска? — Така било по сценарий… Като идея — направо чудо…
Лирично встъпление: Топла августовска вечер… Пеят птичета, проскърцват щурчета, дето сън не ги лови, привечерния ветрец шушне някаква история, ама не се разбира точно каква. Идилия…
Товарим се в стария Ли-2 и се възнасяме в лятното небе. Двайсетина души офицери и сержанти, надошли от цялата страна. Сред тях, един-единствен войник — Маратонецът. Чест велика! В търбуха на возилото жега, всички са потни и ококорени. Шега ли е, ще се увековечаваме… Някъде под нас лети големият комар, вертолетът. На него е снимачният екип с камерата.
Набираме необходимата височина, отварят вратата и първата двойка застава до нея. Отвън струята буботи, земята надолу тъмнее… Самолетът лети над огромен царевичен блок. Светва червената лампа. Първият се отделя, но в това време щурманът размахва ръце откъм пилотската кабина — да не се скача! Вторият остава до вратата. Оказва се, че има проблеми с изравняването на скоростите на двете машини. Самолетът се мярвал за момент пред обектива на камерата и веднага изчезвал. Сериозен проблем!
Ама много сериозен! Двойка парашутисти стои на вратата и чака. „Скок!“, „Чакайте, чакайте — стоп! — Пак са ни изтървали… Сядайте ако искате.“ „Айде, ставайте бързо! По-бързо де! Остави, пак нещо не се получава…“ От време на време скочи по един човек, най-много двама. Щурманът през цялото време маха с ръце като вятърна мелница. Надвиквания, надприказвания…
И така около два часа.
Скачам някъде по средата на водевила, тупвам в нивата, прибирам парашута и се измъквам до втория външен царевичен ред. Съображението: Позицията е стратегическа — аз виждам шефовете, те не ме виждат; не съм подложен на непрекъснатия риск някой да ми извика „Бегом до…“ От това „Бегом до…“ ми е дошло до… Лежа върху купола, слушам как пеят страдащите от безсъние щурчета и блаженствам.
След като се приземява и последният парашутист, полковникът, шеф на прайда, дава заповед за строй на летящите лъвове. Армия без строй закъде? На строя лъвовете се броят, дават се указания, правят се анализи и се извършват други полезни дейности.
Излизам от нивата и заставам накрая. „Равнис!“, „Мирно!“… До „Преброй се!“ добре. Броим се един път, два, три пъти. Да, ама една бройка не излиза. Сержантът Боре. Бързо разследване: С кого скача Боре?; Преди кого скача Боре?; След кого скача Боре?; Някой да знае нещо за Боре?
Никой не знае нищо за Боре!
Станала е тя една, ами…
— Боец, бегом до спалното помещение! Кажи на дежурния да вдигне всички по тревога! След десет минути да са тук!
Маратонецът търчи до помещението. Дежурният и дневалният играят карти. Предавам нареждането. „Добре, ей сега да си довършим играта.“ „Виж, напечено е…“ „На кой му е напечено, да се топи у ледена вода. Ей го на, заради теб ми взе последната ръка. Я внимавай, стани! Тревога бе, сган сънлива…“