Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
— Добре. Един на нула. Хвана ме.
Чувствах се на седмото небе от щастие. Толкова ми бе весело. По-късно Дов ми каза, че никой не му бил скроявал такъв номер и бил ужасно смутен.
Щом се уверих, че никой не ме следи, взех такси до друга част на Тел Авив, където отново направих голяма обиколка, за да съм сигурен, че не е било просто номер за отвличане на вниманието ми. После се върнах в „Кър“ и казах на гишето за информация, че имам уговорена среща с Майк Харари. Насочиха ме към четвъртия етаж, където открих табелка с надпис „Превоз, внос-износ“.
Реших да отида на мястото през обедната почивка, защото в Израел шефовете рядко работят по обяд. На този етап исках само да говоря с някоя секретарка и да взема телефонния му номер плюс малко информация. Надявах се да не попадна на самия Харари.
За щастие заварих там само секретарката. Тя ми каза, че фирмата работи главно със свои продукти, най-често от Южна Америка, но понякога взима и „стопаджии“, т.е. допълнителни товари за попълването на някоя пратка.
Обясних й, че съм научил от застрахователната компания, че Харари работи тук.
— Не, не — рече тя. — Той е съдружник, но не работи тук. Посланик е на Панама.
— Извинете ме — казах аз (лош отговор, но ме бяха хванали неподготвен), — мислех, че е израелец.
— Да — отвърна тя. — Но също така е и почетен посланик на Панама.
Тръгнах си и се прибрах вкъщи по заобиколен път, после написах подробен рапорт за всичко, станало през деня.
Когато Каули разбра какво съм направил до момента, ме попита как смятам да осъществя контакта.
— Отивам в панамското посолство.
— Защо? — поинтересува се той.
Вече бях измислил план. „Перленият архипелаг Панама“ развиваше процъфтяваща търговия с обработени бисери. В Израел Червено море е много подходящо за отглеждането на бисерни миди. Тихо е, има добро съдържание на сол, а преди Персийския залив често се срещат бисерни миди. Всичко това, а в частност и процеса по отглеждането на бисерни миди бях научил в библиотеката. Щях да ида в посолството като съдружник на богат американски бизнесмен, който иска да създаде ферма за бисерни миди в Ейлат. Предвид високото качество на панамските перли искахме да закупим от тях цял контейнер с бисерни миди и да ги отглеждаме в Израел. В плана се споменаваше, че акционерите в тази сделка са изключително богати и имат сериозни намерения. Не търсят бърза печалба, защото знаят, че няма никаква възвращаемост на вложените средства поне в първите три години. Каули го одобри.
Сега трябваше да си уредя среща с Харари, а не с официалния посланик на Панама. Щом им позвъних, се представих като Симон Лахав. Казах, че имам предложение за инвестиции в Панама. Секретарят каза, че трябва да говоря с аташето на посолството, но аз отвърнах:
— Не, бих искал да се видя с някого с опит в бизнеса.
— Може би трябва да се срещнете с г-н Харари. Уговорихме се за следващия ден.
Обясних, че могат да се свържат с мен в хотел „Шератон“. Бях регистриран там от „Мосад“, а също и в разни други хотели: катсите често се регистрират на различни места за по-голяма сигурност при получаването на съобщения.
Привечер получих бележка, където се казваше, че Харари ще се срещне с мен в 6 часа следобед на другия ден. Това ми се видя странно, защото всички учреждения затварят в пет.
Панамското посолство се намира точно на брега, южно от летището „Сид Дов“, над приземния етаж в една жилищна кооперация. Пристигнах облечен в изискан костюм и готов за всякакъв бизнес. Бях поискал фалшив паспорт, защото не се представях за израелец, а за бизнесмен от Канада, провинция Британска Колумбия. Вече разговарях с кмета на Ейлат, Рафи Хочман, с когото се познавах лично още от времето, когато живях в Ейлат за една година. Бяхме съученици в гимназията. Естествено не се представих на Хочман с истинското си име, но обсъдих предложението с него в случай, че Харари го приемеше.
За съжаление Каули не ми набави необходимия паспорт, така че се принудих да действам без него. Реших, че дори Харари да пита, ще му кажа, че съм роден в Канада и нямам навика да нося паспорта със себе си, затова съм го оставил в хотела.
Когато пристигнах в посолството, разбрах, че там няма никой друг освен Харари. Влязохме в разкошно обзаведения му кабинет и той седна зад масивното бюро, за да изслуша плана ми.
Първият му въпрос бе:
— Със собствени финансови източници ли действате, или зад вас стоят някакви банки?