Пленник на тишината

В такъв детски лагер е била и дъщерята на Ходорковски Настя. И в единственото си интервю за в. „Московские новости“ Настя разказва, че иска да учи в най-обикновено училище, където никое от другарчетата й да не забелязва, че тя е дъщеря на милиардер. Ирина Ясина също разказва как изпратила дъщеря си в летен лагер по програмата „Нова цивилизация“ и как след това момичето помолило майка си да я прехвърли от елитно московско училище в обикновено, защото в елитното преподавали глупости и на учениците това им харесвало.

Освен това „Отворена Русия“ има школи за публична политика в много региони на страната. В тях учат младежи, които имат желание да станат политици, но очевидно, без желание да станат елит. Защото, след като вникнат в политиката, не могат да не разберат, че нашенският елит се кове в редиците на движението „Наши“, а не в школите на изпадналия в немилост Ходорковски.

Освен това има проект „Помогни със съвет“. Нещо като в книжката „Тимур и неговата команда“. Това значи, че в много региони доброволци седят на телефона и изслушват хората, нуждаещи се от помощ. Например звъни тежко болна жена, на която от чужбина са й донесли скъпо лекарство, но инструкцията за употребата му е на чужд език. Доброволците от проекта „Помогни със съвет“ запознават болната жена със студентка от местния филологически факултет и тя незабавно превежда инструкцията на руски език. Защо го прави? Как това би могло да й помогне да влезе в елита и да печели по 100 хиляди долара годишно?

Освен това „Отворена Русия“ има и проект „Обществена присъда“. Ходорковски лично го измислил, когато арестували Пичугин и Лебедев. Смисълът на проекта е да се помага на хората в съдилищата — да се осигуряват адвокати, да се защитават правата им. С проекта „Обществена присъда“ стана една смешна история. По мениджърски навик, за да намери ръководител за този проект, Ходорковски наел посредническа кантора. Посредниците отивали при правозащитниците, започвайки от най-известните като Людмила Алексеева например, и казвали: „Една голяма компания иска да създаде правозащитна организация. Не можем да ви кажем коя е, вие засега ни напишете една автобиография, попълнете въпросника, елате на събеседване“. И какво правели правозащитниците? Стремели ли са се да работят за голямата компания, която искала да създаде правозащитна организация? Нищо подобно. Те отказвали. Обаждали се един на друг и питали: „И при вас ли идваха от КГБ?“ Михаил Ходорковски, който винаги охотно вземал на работа в ЮКОС бивши офицери от КГБ и ги смятал добри организатори, изведнъж разбрал, че има хора, които се срамуват, че работят за КГБ. Но нима КГБ у нас не е елит? Нима не е чест да работиш за КГБ? Не! Не искат! Страхуват се! Гнусят се!