Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
Лицето на кардинала застина. Една от ръцете му посегна към същото място на стола, където беше бутонът. Тъй като гледах картината на онази стена, където беше тайната врата, забелязах как очите на мъжа от портрета се движат. Това също беше обичайно средство за наблюдение. Телохранителят на кардинала ни следеше. По-ниско на стената забелязах и други скрити отвори. Ако аз или Бенджамин извадехме камите си, сигурен съм, че вратата щеше да се отвори бързо и щяха да ни застрелят с арбалети. Кардиналът беше седнал и щеше да избегне стрелите.
— Мастър Даунби, кажи ми какво видя.
Бенджамин му разказа случилото се, без да споменава факта, че сме били в стаята на Пренесте, когато пожарът е започвал. Описа как излязъл в градината и видял там забулената фигура. Кардиналът се изправи и отиде до прозореца, сякаш привлечен от нарастващия шум на площада отвън.
— Мастър Даунби, мастър Шалот — каза той, — елате тук.
Приближихме се до него и погледнахме към площада, препълнен с хора. Те се бяха събрали около голямата бесилка с три разклонения, която се издигаше на голяма кръгла платформа. От двете страни на отвесната греда бяха опрени стълби. Платформата беше обградена от няколко души, облечени изцяло в черно с лица, скрити под островърхите качулки. Тези внушаващи страхопочитание фигури, въоръжени с мечове и ками, а някои с щитове и копия, отблъскваха тълпата, докато други, облечени по същия начин, завлякоха трима нещастници до платформата. Това щеше да се окаже една от най-тихите екзекуции, които бях виждал. Тълпата мърмореше, но не се чуваха подвиквания и подигравки като в Англия. Личеше си, че и тримата затворници са били жестоко измъчвани — бяха покрити с кървящи рани от главата до петите. Облечена в черно фигура избута единия до ешафода. Палачът се изкатери по стълбата от другата страна. Когато затворникът стигна догоре, очакващият го палач сложи примка на шията му и блъсна нещастника. Само за няколко минути и останалите двама бяха сполетени от същата ужасна съдба. Висяха на въжето и ритаха. Под тях мъжете в черно започнаха да трупат наръчи съчки. Когато свършиха, ги поръсиха с барут и ги подпалиха.
Скръстил ръце, кардиналът наблюдаваше как пламъците с рев обгръщат жалките, гърчещи се фигури. Огънят все повече се разрастваше, сега вече горяха и самите тела. Видях как един крак се сгърчва и се откъсва от тялото, догади ми се и се извърнах. Тогава забелязах, че Бенджамин не наблюдава сцената на площада. Изучаваше един портрет, окачен отляво на прозореца. Кардиналът не помръдна, докато и трите трупа не изгоряха окончателно, после направи кръстен знак във въздуха, затвори прозореца и се обърна към нас.
— Това беше дело на „Осмината“ — мрачно каза той.
— Кои бяха те, твое преосвещенство? — попита Бенджамин.
— Изменници или поне така твърди Господарят на Осмината — предатели на Флоренция, които били заловени да носят съобщения на френската армия в Неапол — кардиналът се облегна елегантно на писалището. — Предполагам, че снощи сте видели брат Серафино. Опасен човек — той посочи с палец през рамо към прозореца. — Познавах един от осъдените, прекрасен певец. Дори моето влияние не можа да го спаси — кардиналът се прекръсти. — Бог да го прости! Направих всичко възможно, но брат Серафино настояваше, че той трябва да умре.
Долових заплахата на хитрия негодник, недоловимия намек, че макар да сме пратеници и да се радваме на приятелството му, може да не успее да ни спаси от облечените в черно дяволи долу.
— Чудя се — промърмори той — защо Осмината се интересуват толкова от вила Албрици.
От изопнатото лице на Бенджамин разбирах, че му е дотегнало да го дразнят.
— Разбира се, твое преосвещенство — каза той, — Алесандро Албрици е известен с любовта си към новите учения от Германия.
Кардиналът стисна устни и кимна, загледан към златния кръст, който висеше на гърдите му. После улови погледа на Бенджамин и посочи към портрета.
— Харесва ли ти?
— Да, твое преосвещенство.
— Това съм аз.
Портретът представляваше женствен млад мъж с нежни черти. Лицето беше по-младо и слабо, но очите бяха също тъй умни, подигравателни и арогантни, както сега.
— Приликата е голяма, твое преосвещенство — каза Бенджамин. — Разбрахме намека ти. Господарят на Осмината е най-могъщ във Флоренция, затова е добре да потърсим твоята защита. Затова ни покани в този час, нали?
Кардиналът се разсмя и ни поведе отново към местата, обгърнал раменете на Бенджамин.
— Ти си умен, макар и прекалено прям, и аз се извинявам за недомлъвките. Да, вие сте под моя закрила — лицето му помръкна. — Но Господарят на Осмината е закон сам по себе си. Тук, във Флоренция, залозите са високи, а играта едва сега започва. Наградата е осведоменост, а осведомеността е ключът към властта. Повтори ми сега какво каза чичо ти, преди да заминеш от Англия.