Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
Кардиналът потупа с ръка по облегалката на стол. Погледна часовника, после се обърна към нас.
— Всички — промърмори той — пращат подаръци на Флоренция.
Реших, че ни пита дали и ние не му носим и го погледнах недоумяващо.
— Подаръкът, който вие ми донесохте — продължи той, — е от рядък вид — власт.
Не знаех за какво говори и хвърлих тайно поглед към Бенджамин. Господарят ми изглеждаше очарован от кардинала и го изучаваше внимателно. Внезапно Джулио Медичи трепна, сякаш се пробуждаше от унес.
— Извинете ме. Искате ли да се освежите с нещо?
Изглежда беше натиснал някакъв таен бутон на стола, защото в отсрещната стена се отвори тайна врата. Немият мавър, когото бях видял с кардинала във вила Албрици, се появи с поднос, на който имаше три венециански чаши с високи столчета. Черен паж пристъпваше след него. Кардиналът направи неразбираемо движение с глава. Немият остави подноса, взе една чаша, отпи от нея, после я подаде на кардинала, който изпълни същата церемония, и след това я подаде на господаря ми. Същото направиха и със следващата, която беше за мен. Повдигнах я към устните си.
— Не, чакайте! — нареди кардиналът.
Подчинихме се. Чернокожите също стояха и чакаха. Изминаха няколко минути, преди кардиналът да вдигне чашата си.
— За Хенри, благородния владетел на Англия!
Бенджамин повтори тоста. Аз промърморих нещо и отпих от чашата, а двамата прислужници изчезнаха през тайната врата.
Кардиналът се усмихна на недоумението ми.
— Във Флоренция — каза той, — човек винаги пие бавно. Ако имаш власт, следиш не само всички останали да пият преди теб, но и дали това има някакви последствия.
Той сбръчка нос, докато отпиваше от леденостуденото, пенливо бяло вино.
— На някои отрови им трябва време, преди да подействат. А някои от прислужниците, които опитват виното, го задържат в уста и ако ги освободиш прекалено бързо, излизат и го изплюват — той ми се усмихна над ръба на чашата. — Животът във Флоренция, господа, е много, много опасен — той трепна, расото му изшумоля и ме лъхна силен парфюм. — Имате спътница — Мария, джуджето — шут, с красивата рокля и пантофките с розички.
Навярно кардиналът долови тревога в очите ми.
— Тя е моя гостенка — продължи той. — В преддверието е и тъпче малката си устица със захаросани плодове, докато ви чака. Надява се да замине с теб за Англия, особено след като си я защитил срещу онзи грубиян Алесандро. Явно те бива със сабята, мастър Шалот! Хитра тактика е да размениш ръцете по време на дуел. Жалко, че си го пробол в рамото. Трябваше да убиеш този арогантен, празноглав негодник!
Не знам за господаря ми, но аз седях като хипнотизиран, втренчен в кадифените, влажни очи на кардинала. Чудех се откъде, за Бога, е научил толкова много и толкова бързо?
— Значи Пренесте е мъртъв? — продължи той. — Време му беше. Инквизицията искаше да го разпита. Но кой е започнал пожара? Наистина ли смяташ, че совата е била отровена, мастър Даунби? — Кардиналът се обърна и остави чашата си върху малката полирана масичка, чийто плот беше покрит със седеф. — Много умно! — прошепна той. — Трябва да имам това предвид.
После скръсти ръце. Ако целта му беше да ме уплаши, бе успял — този принц на църквата явно научаваше незабавно за всичко, дори то да се беше случило на километри разстояние. Но Бенджамин беше омесен от по-кораво тесто.
— Номерът със совата е бил много разпространен между древните римляни — каза той. — Лесно е да се възползваш от птица, независимо дали е орел, който да прелети над форума, или петел с болен дроб, който ще бъде разрязан при жертвоприношение, за да се направят предсказания. Животните не могат да говорят и се управляват по-лесно от хората.
Кардинал Джулио се засмя.
— Изучавал си класиците, мастър Даунби.
— По-скоро е въпрос на здрав разум, твое преосвещенство. Също както и това, че имаш шпионин в дома на Албрици.
Кардиналът се усмихна по-широко.
— Чудя се кой ли е? — каза Бенджамин, сякаш на себе си. — Как може да си разбрал толкова много и така бързо? Тръгнахме от вила Албрици тази сутрин. Мария ни придружаваше навсякъде — той вдигна пръст. — Аха, добрият Джовани. Подозирам, че не се е върнал веднага във вилата, а се е промъкнал в града тайно по друг път и е дошъл да ти каже за всичко случило се.
Кардиналът тихо изръкопляска.
— Ти си наистина достоен племенник на Томас Улси — каза той. — Да, прав си, мастър Даунби. Джовани е наемник не само в едно отношение. Той умее да чува необходимото и ми казва за всичко, което се е случило.
— Защо тогава пращаш хора от Осмината там? — попита Бенджамин.