Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
— Вярно е, вече не им служим — отвърна Каджик.
— Каква тогава е целта на вашия орден?
Последва продължително мълчание.
— От нас се иска да наблюдаваме.
— И кой го иска?
— Тези, които са били на Първата среща, след потапянето на Атлантида.
— Хора като вас?
— Жреци, които избягали от Атлантида и не желаели повече да служат на боговете след голямото предателство.
Носферату се замисли за собственото си детство и за Първата епоха.
— Знаеш ли какво означава това? — попита той. — Че орденът ви е бил създаден заради огорчението на измамените.
— Какво значение има?
— Всяко нещо, което се основава на омраза, е обречено на провал.
— Кой си ти, да го казваш? — попита Каджик. — Защо, според теб, Тирн преследва неживите? Нима се мислиш за по-добър от боговете?
Носферату приклекна, за да е наравно със стареца.
— Да. Защото през всичките тези години аз научих много. И сега искам само да ме оставят на мира. Да прекарам остатъка от живота си заедно с моята любима. Хората не мечтаят ли за същото? Но това ще бъде невъзможно, докато съществуват боговете. Затова, питам те още веднъж, Наблюдателю, каква е целта на вашия орден? — Носферату не изчака отговор. — Аз ще ти кажа защо само наблюдавате. От страх. Вашите предци — тези, които са основали ордена — са си давали сметка, че не могат да се мерят по сили с аирлианските богове. И затова са решили само да ги следят. Решение, породено от страх. Трябваше да се биете с тях.
— Да се бием и да умрем?
— Нима това — Носферату посочи мизерната обстановка — е живот? Бил съм тук и преди. Нищо не се е променило. Но светът навън търпи постоянни промени.
— Какво искаш от мен?
— Казаха ми, че някои аирлианци — тези, които се подчиняват на Артад — сега спели в някаква страна на име Китай. Вярно ли е?
— Да.
— Знаеш ли къде са точно? Споменаха и някаква могила на име Циан Лин.
— Живеят под една планина, вдигната от хората.
— Като пирамидата?
— Това вече не зная.
— И какво друго ти е известно за Артад?
— Един ловец Наблюдател посетил онези места по времето на дядо ми. Събирал повече информация за теб и такива като теб. Според него из онези краищата също се носели легенди за неживи.
Никога досега Носферату не се бе замислял, че е възможно да има още от техния вид. Необходими му бяха няколко минути, за да възприеме тази мисъл.
— Къде е Аспасия? — попита накрая.
Каджик посочи с пръст тавана.
— Какво означава това?
— Не е на тази планета. Спи горе, сред звездите.
Носферату приседна бавно на пода и изпружи крака. Имаше чувството, че цялата умора, натрупана през последните години, е легнала на плещите му. Аспасия си оставаше недосегаем. Вероятно и Артад, въпреки че се намираше в онази страна на име Китай. Но щом имаше други неживи, съществуваше и надеждата да си намери други съюзници освен Александър.
Носферату се раздели с Каджик и се върна при армията. Този път Александър поведе войските си на североизток — към Вавилон. Пресякоха Тигър и Ефрат и срещнаха Дарий още веднъж, в битката при Гавгамела. И този път Александър победи, а Дарий избяга, но само от Александър, не и от смъртта — двама от пълководците му го убиха.
Носферату откри, че да се придвижва с армия е много удобно, поне що се отнасяше до хранителните му навици. Единственото, което го притесняваше, беше бавното темпо на придвижване. Бяха изминали четири години, откакто напусна Гърция с Александър, а все още се намираха в земи, които му бяха познати. Всеки път, когато излизаше на разузнаване из околните селища, той разпитваше тукашните жители, но никой не бе чувал за неживите.
В началото на 331 г.пр.Хр. по негово настояване Александър продължи похода през зимата, нещо нечувано досега, и успя да завземе персийската столица Персеполис. С изгарянето на града бе сложен и краят на Персийската империя.
Едва когато се сдоби с архивите на персийския двор, Носферату за пръв път се натъкна на някои записки, в които се споменаваше Китай. Изглежда тази страна бе разположена далеч на изток, отвъд една висока и дълга планинска верига. Имаше рисунки на летящи дракони и други странни чудовища, придружени от разкази за хора с жълта кожа и продълговати очи. Разстоянието, на което се намираше Китай според тези записки, малко го обезкуражи.
Александър продължаваше да тържествува. Изчакаха края на зимата в покрайнините на опустошения и плячкосан град, докато пратениците му обикаляха околните царства и настояваха да им плащат данъци, като заплашваха, че в противен случай ще бъдат нападнати и разорени. Към края на зимата царството на Александър вече се простираше от Гърция до Афганистан и от Туркестан до Картаген. На практика той бе господар на целия познат свят.