Зона 51: Носферату

В дъното на преддверието започваше широк тунел. Широк десет метра, той се спускаше като стрела право в дълбините на планината. Стените бяха шлифовани с невиждано майсторство.

След около двеста метра стигнаха до едно място, където тунелът се разклоняваше на два ръкава, всеки под прав ъгъл спрямо другия. Точно по средата имаше надписи.

— Предупреждения — промърмори Носферату.

Тиан Дао Лин кимна.

— Да. Гледай. — Той продължи още няколко крачки навътре в един от тунелите. Изведнъж пред него изникна мътночервеникаво сияние. Светлината оформи кръг, изтегли се нагоре и надолу и се стесни. Постепенно прие очертанието на аирлианец. Снежнобяла кожа, ръце и крака, по-дълги от човешки, и голяма глава, покрита с червеникава коса. Пламтящи котешки очи се втренчиха в тях, сякаш изображението можеше да ги вижда.

— Това е изображение на баща ми — Артад — обясни Тиан Дао Лин.

Видението вдигна дясната си ръка, разпери шест пръста и обърна дланта си към тях. След това заговори на езика на боговете, повтаряйки изписаното на стената: Забранено е да влизат, освен ако не притежават ключ. Който наруши забраната, ще умре.

— И доста измряха — потвърди Тиан Дао Лин. — Ако продължиш нататък в тунела, появява се един лъч, който реже като нож плът и кост. Никой не може да премине. Точно там долу спят Артад и останалите аирлианци.

Толкова близо! Носферату почти долавяше присъствието им. Представяше си ги — заспали в своите саркофази, а в жилите им тече кръвта, която може да дари живот на Некхбет.

— Нямаш ли представа къде може да е този ключ?

Тиан Дао Лин поклати глава.

— Абсолютно никаква. Търсил съм къде ли не. Боя се, че може да е долу, при тях. Не виждам никаква причина да го оставят отвън.

— А какво е положението с другите тунели?

— Този отляво се пресича от една вентилационна шахта — много тясна, завършваща малко по-нататък. А десният — ще ти покажа…

Върнаха се и тръгнаха по десния тунел. Известно време слизаха право надолу, след това тунелът започна да се вие под остри ъгли, подсказвайки, че наклонът се е увеличил. Не след дълго внезапно се разшири и завърши в просторно подземие, чийто край се губеше в далечината. Веднага щом напуснаха тунела и изминаха няколко крачки навътре в подземието, над главите им блесна светлина.

— Какво е това място? — попита Носферату, засенчвайки очи от равномерно засилващия се блясък.

Скоро светлината стана ярка като слънце по пладне.

— Тук държат богатствата си — отвърна Тиан Дао Лин.

Намираха се в гигантска подземна кухина, чийто покрив се поддържаше от метални подпори. Вътре бяха разхвърляни множество черни правоъгълни контейнери.

— Опитах се да отворя един-два от тях, но не успях — рече Тиан Дао Лин.

— Няма ли пазачи? — учуди се Носферату. — В Пътищата на Росту обикаля едно чудовище с метално тяло и крака.

— Само клопката в главния тунел — отвърна Тиан Дао Лин. — Погледни.

Пред тях се появи още едно червено сияние, което бързо прие очертанията на аирлианец. Изображението заговори, но Носферату не можа да разбере повечето от думите, които използваше. Вероятно изброяваше струпалия в кухината инвентар и целите, за които може да се използва.