Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Актон отстъпи назад и го погледна изумено.
— Това е невъзможно. Оттогава е минала цяла епоха. Никой не живее толкова дълго.
Вампир мълчеше.
— Ти не си човек, нали? — попита го накрая Актон. Извърна се и махна с ръка. От тъмнината се показа един прегърбен мъж. Беше старец, с дълга бяла коса и черно износено наметало, който се подпираше на бастун. — Беше прав — рече му военачалникът. — Той не е човек.
— Кой е този? — поиска да узнае Вампир.
— Казвам се Тирн — отвърна старецът на гръцки, но със странен акцент. — Вървях дълго време, за да стигна дотук. Аз съм уаджет.
За пръв път от много време насам на лицето на Вампир се изписа изненада. Старецът кимна.
— Виждам, че тази дума ти е позната. Знаеш и значението й.
Вампир продължаваше да мълчи. Тирн се обърна към Актон.
— Стъпвал е по земята далеч преди Спарта да се появи на бял свят. Той е един от неживите. Чел съм за такива като него в архивите на нашия орден. Тези същества са проклятие за човечеството.
При тези думи сред редиците на войните се разнесе ропот.
— Лъже! — извика Вампир.
— Не лъже — възрази Актон. — Каза ни, че пиеш кръв, а ние го подозирахме от доста време. Затова те проследих в града и видях всичко с очите си. Призна също, че си живял много дълго. Заяви, че си участвал в битката при Термопилите, което е невъзможно за простосмъртен.
— Трябва да бъде убит — обади се Тирн. — Инак ще донесе беди на хората.
— Спокойно, старче — Актон положи ръка на рамото на Тирн. — Той е спартанец. Има право да се нарече такъв, какъвто и да е бил по-рано.
— Освободете ме и ще напусна Спарта — обеща Вампир. — Не желая да ме забърквате в интригите си.
Актон вдигна своя кситос.
— Както вероятно си научил още в агогата, мечът има две остриета. Няма да те убия заради подвизите ти в прослава на Спарта. Но не мога и да ти позволя да си тръгнеш след онова, което научих за теб. Ако напуснеш Спарта, ще трябва да оставиш онова, което тя ти даде.
— И какво е то, според теб?
Актон прибра меча в ножницата. Приближи се до Вампир, после вдигна високо ръка. Един от офицерите му подаде окървавена секира.
— Какво правиш? — извика Вампир и напъна мишци.
— Вземам обратно това, което ти даде Спарта — отвърна Актон и вдигна секирата над главата си. После я стовари с всичка сила върху ръката на Вампир, отсичайки с един удар китката. Дясната ръка на Вампир падна от масата и пръстите й се сгърчиха.
Осакатеният стисна зъби и впи поглед в Актон, сдържайки вика си само благодарение на обучението, за което Актон бе говорил. От раната шуртеше кръв и обливаше масата. Спартанският командир я заобиколи спокойно, спря от другата страна и отново вдигна секирата. Нов удар и Вампир се лиши и от лявата си ръка.
Този път ревът му отекна надалеч.
Дотичаха двама знахари, стиснали увити в парцали, нажежени до червено железа. Те притиснаха алените краища на железата към кървавите чуканчета. Замириса на изгоряла плът, писъците на Вампир отново отекнаха надалеч. Той дори не забеляза, когато Наблюдателят Тирн се наведе над отсечените му ръце и ги поръси с черен прах от една стъкленица. Няколко секунди по-късно ръцете изчезнаха.
Знахарите привършиха с обгарянето на раните и ги превързаха. Вампир не виждаше нищо, изцяло погълнат от нетърпимата болка, извираща на талази от отрязаните му ръце, за да се смеси с черната омраза, която никога нямаше да намери покой и утеха.
7.
Гърция, 335 г.пр.Хр.
Носферату не изпитваше никакви колебания да действа според указанията на Сянката на Аспасия. Ако успее да намери други богове, това означаваше, че ще му се удаде възможност да се снабди с така необходимата на Некхбет аирлианска кръв. Не се съмняваше, че Сянката на Аспасия има някакви планове за него, но се надяваше, че винаги ще намери възможност да промени правилата на играта.
Бе пресякъл Африка пеша и я бе обиколил с кораб — две наистина забележителни постижения. Но Китай бе нещо съвсем различно. Никой в Гърция не бе чувал за подобна страна. Сянката на Аспасия се разсмя, когато Носферату го попита къде се намира.
— На изток — отвърна. — Далече на изток — и това бе единственият отговор, който Носферату получи.
Макар никой да не бе чувал за Китай, всички знаеха за Македония и за момчето цар от тази провинция. Колкото повече слушаше за него, толкова повече растеше интересът му към Александър, сина на Филип Втори — цар на Македония, и на Олимпиада — царицата на Епир. Въпреки оскъдните сведения, получени от Сянката на Аспасия, Носферату не хранеше илюзията, че го очаква приятна разходка на изток. На пътя му лежеше Персийската империя, която съвсем наскоро бе завладяла и Египет. Щеше да му е нужна подкрепа и той вече се досещаше къде точно би могъл да я получи.