Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Дрехите на Вампир бяха подгизнали от кръв, вкусът от пръските й му придаваше нови сили. Той се втурна към вражеския командир. Още с първия замах изби оръжието от ръката му. Захвърли своя меч и сграбчи командира за гърлото, стискайки с всички сили, докато противникът му изпадна в безсъзнание. След това го метна на рамо, втурна се през градските порти, скри се в първата изпречила се на пътя му къща и там разпра гърлото на командира и запи жадно от кръвта му.
Но не можа да утоли жаждата си.
Писъците на жените и децата, отекващи отвън, му подсказваха, че пиргосците вече са влезли в града и са се отдали на грабежи, насилия и убийства. Спартанците бяха останали отвън, на тях им стигаше златото, което им плащаха, а и не искаха да губят хора при спорадичните стълкновения в града.
Вампир обаче продължи да се носи като фурия. Изрита една врата и се натъкна на жена, стиснала в прегръдките си две малки деца. Уби майката, като й скърши врата, после изпи кръвта на децата, докато мъничките им сърчица спряха да туптят. Когато излезе навън, бе така замаян от вкуса на кръвта, че не забеляза скритата в сенките фигура, която го наблюдаваше внимателно.
Не можеше да чака следващата битка.
Когато най-сетне напусна града, спартанците вече бяха отстъпили, отнасяйки със себе си ранените и убитите. До Актон бе спрял конник, вероятно пратеник от Атина. Двамата разговаряха оживено. Вампир се приближи към тях да чуе какви са новините.
В Коринт бил свикан съвет, на който било взето решение всички градове-държави да се обединят под командването на един млад цар от север, на име Александър. Спарта също се съгласила да участва в обединението, преотстъпвайки четири от най-добрите си легиона в предстоящия поход срещу персийците.
Вампир едва се сдържа да не се засмее на глупостта на тези хора. Всеки от загиналите днес можеше да допринесе за победата над персийците. Трите до вчера воюващи сили сега бяха съюзници.
Кампания на изток. Вампир кимна. Още десетина години кървави забавления. Тъкмо имаше нужда от нещо, което да отвлича мислите му.
Когато се обръщаше, за да се отдалечи от Актон и вестоносеца, усети някакво движение зад гърба си. Извърна се рязко, но закъсня само с частица от секундата — дръжката на един кситос се стовари върху слепоочието му точно под долния край на шлема.
Вампир се строполи в безсъзнание на земята.
Когато дойде на себе си, беше нощ. Вампир лежеше по гръб. Опита се да се раздвижи, но се оказа, че ръцете и краката му са стегнати с въжета. В земята около него бяха забити факли, а когато извърна глава, откри, че Актон и останалите офицери го наблюдават. Бяха го положили върху една от дървените маси, които знахарите използваха, за да превързват ранените.
— Какво правите? — извика им Вампир. — Аз съм войн от първата редица.
Актон пристъпи напред.
— Не зная кой — или какво — си. Но видях какво направи с онези деца в града. Освен това всички ние сме чували различни истории за теб. Че не остаряваш. Че никога не излизаш по светло. Че пиеш кръв, нещо, което видях с очите си.
— Е, и? — попита Вампир презрително. — А съм войн, от когото се страхуват не само в Спарта, но и в цяла Гърция. Какво значение, че пия от кръвта, която проливаме всеки ден?
— Става въпрос за чест и войнски дълг — обясни спокойно Актон.
Вампир се разсмя.
— Чест? Не ми говори за чест, когато разграбвате и опожарявате един град, а на следващия ден тръгвате рамо до рамо със защитниците му срещу друг противник. И това ако е чест.
— Чест е, когато изпълняваш заповеди. Когато си верен на своите другари. А ти едва се сдържаш да останеш в строя и го напускаш при първия сблъсък с врага. Позволих ти да застанеш зад мен, защото не исках да рискувам живота на нито един от войниците си заради безотговорните ти действия.
— Убил съм повече врагове от петима такива като теб — похвали се Вампир и погледна към другите офицери.
— Ако всичко опираше само да убийствата — отвърна спокойно Актон, — тогава касапите щяха да са най-великите войници.
Вампир изръмжа и понечи да се изправи, но въжетата го дръпнаха обратно.
— Вие сте глупаци. Какво си мислите, че правите? Нима искате да ме убиете?
— Няма да е почтено спрямо теб — каза Актон. — Все пак ти се сражава дълго време за Спарта. По-дълго, отколкото всеки от нас може да си спомни.
— Нямаш никаква представа какво съм направил за Спарта — извика Вампир. — Аз бях един от тристата. Бил съм се с Леонид при Огнените врати.