Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
— Съжалявам — обади се Тиан Дао Лин и Носферату го погледна учудено.
— За какво?
— Че не мога да ти осигуря онова, заради което си дошъл чак дотук. Че не можеш да се върнеш и да спасиш своята любима Некхбет.
Носферату тръгна обратно към тунела и Тиан Дао Лин го последва. Веднага щом напуснаха кухината, светлината зад тях угасна.
— Ще останеш ли тук? — попита Носферату.
— Това е моят дом.
— И ти го охраняваш?
— Да. — Тиан Дао Лин вече разбираше накъде бие Носферату. — Но ако настъпи някаква промяна и успеем да се промъкнем до най-долното ниво, веднага ще ти съобщя. Накъде ще се отправиш сега?
Интересен въпрос, върху който Носферату все още не бе разсъждавал.
— Ще се върна обратно на запад да потърся Сянката на Аспасия и ще се опитам да изтръгна повече информация.
— Не ми изглежда като някой, на когото може да се има доверие — подхвърли Тиан Дао Лин.
— Изглежда изпитва удоволствие от нещастието на другите — призна Носферату. — Но въпреки всичко следва плана, програмиран в него от личността на Аспасия. Тъкмо той изпрати Александър и армията му насам с надежда да се доберат до Китай и да проникнат със сила в могилата. Уверен съм, че и в бъдеще ще създава проблеми.
Внезапно силен трясък отекна в тунела и ги накара да подскочат.
— Вратите! — извика Тиан Дао Лин.
Затичаха се нагоре, но когато стигнаха до портите, откриха, че са затворени, наоколо се въргаляха труповете на шестимата избити наследници на Тиан Дао Лин. Носферату и китаецът опряха плещи във вратите, но въпреки нечовешката си сила не можаха да ги отместят.
— Кой може да е направил това? — попита Носферату, след като отстъпиха надолу към главния коридор.
— Не зная — поклати глава Тиан Дао Лин. — Влизал съм в тези тунели десетки пъти. Никога досега не се е случвало.
Носферату коленичи до един от труповете. Раните бяха с гладки ръбове, като от тънко острие.
— В Пътищата на Росту… — поде той, но замълча, дочул шум над тях. Двамата вдигнаха едновременно глави и забелязаха една скрита врата в тавана, която в момента се отместваше. През образувалия се отвор се показа блестяща метална сфера — близнак на онази от Гиза, — която се спусна право надолу и се приземи върху металните си крака.
Единият от острите като бръсначи крака се прицели в Носферату, а вторият — в Тиан Дао Лин. В продължение на няколко секунди се възцари абсолютна тишина. После откъм главния коридор се чу тропот на тежки обувки. Носферату отстъпи неволно назад, когато на входа се появиха двама аирлианци, въоръжени с познатите дълги копия. Носеха черни, прилепнали по телата им костюми и не изглеждаха никак радостни от срещата — в очите им блещукаха гневни пламъчета.
— Господари мои… — поде Тиан Дао Лин и вдигна молитвено ръце. Ала думите му бяха прекъснати от бликналия сноп светлина от върха на едно от копията, който го порази право в гърдите и го преметна назад.
Носферату едва сега успя да реагира и посегна към затъкнатия в пояса му кинжал, но втори лъч светлина го блъсна в гърдите и светът престана да съществува за него.
Крит, 325 г.пр.Хр.
Вампир се пробуди в мрака. Полежа така няколко минути, като дишаше бавно и се опитваше да се ориентира. Събуждането от дълбок сън винаги бе свързано с неприятни усещания. Пресегна се да отвори похлупака, но когато чуканчето на ръката му докосна металната повърхност, изведнъж всичко възкръсна в паметта му: зловещата присъда на спартанците, годините, които изгуби, докато се добере до саркофага, принуден да живее като преследвано чудовище и да се храни с деца и старци.
Вампир изтика леко капака. Намираше се в пещера, но таванът й бе нацепен от поредица от земни трусове и сега през отворите блещукаха звезди. Той седна и след няколко неуспешни опита успя да се освободи от пластините и короната, като си помагаше с пръчката, която бе захапал със зъби. Изгуби няколко часа, преди да успее да излезе от саркофага. Докато работеше, нещо привлече вниманието му. Спря и вдигна чуканчетата към светлината. Раните бяха зараснали добре, но почти бе готов да се закълне, че китките му изглеждаха удължени. Възможно ли бе ръцете му да пораснат отново? Дали аирлианският вирус в кръвта му не стимулираше процесите на регенерация?
Вампир напусна пещерата, за да потърси подходящ обект, с който да утоли жаждата си. Спусна се до най-близкото село, отвори първия попаднал му прозорец, измъкна едно спящо дете и го завлече в планината, където пресуши малкото телце, преди да го зарови. Качи се отново в пещерата, нагласи таблото за още десет години сън, изтегна се в саркофага и дръпна похлупака.