Зона 51: Носферату

Носферату се засмя.

— Не съм от тях. Името ми е Носферату.

Каджик кимна без следа от страх.

— Чувал съм за теб. От баща ми. Ти си неживият, който е убил бог. И който е дошъл тук преди много години, за да спаси своята любима.

— Не изглеждаш никак изненадан, че ме виждаш.

— В живота ми се случиха много неща. Свикнал съм с всякакви изненади. Бях свидетел на управлението на двама фараони и трима персийски царе. Шестима от седемте ми синове бяха взети насила в армията — и загинаха в сражения с противници, с които не желаеха да се бият. Жена ми умря в ръцете ми.

— А седмият син? — попита Носферату. — Следващият Наблюдател?

— Скрих го. Научих го на всичко, което ще му потрябва някога. Но засега аз все още съм Наблюдателят от Гиза. Не ме е страх нито от теб, нито от смъртта, защото съм си изпълнил дълга.

— Не съм дошъл тук, за да те убивам, старче.

Каджик сви рамене.

— Така казваш. Знаеш ли, че някои членове на моя орден преследват такива като теб?

— За какво говориш?

— Смятат ви за изчадия, които нямат право да крачат по земята. Затова ви гонят.

— Мислех, че задачата ви е да наблюдавате?

— Така е, но някои от нас са се изморили да вършат само това. Сега търсят промяна.

Носферату се засмя.

— Ще бъде крайно неприятно, ако срещна някои от тези ловци Наблюдатели. За тях, разбира се.

— Сигурно така е мислел и Вампир, преди да срещне Тирн — един от онези ловци Наблюдатели, както ти ги нарече — в Гърция.

— Какво е станало с Вампир? — попита заинтригувано Носферату.

— Дълги години се е сражавал на страната на спартанците. Слуховете за някакъв чудат войн със странни привички стигнали до ушите на хората от моя орден. Тирн заминал за Гърция и срещнал Вампир по време на един от многото военни походи срещу съседен град. Успял да убеди спартанците да се разправят с него.

— Значи Вампир е мъртъв? — попита Носферату с недоверие. Спомни си, че Сянката на Аспасия му бе разказвал за него.

— Не зная, спартанците не позволили на Тирн да го убие. Отсекли му ръцете и го прогонили в планините, без никакви припаси. Това се е случило преди много години. Мисля, че отдавна е умрял.

Не и Вампир, помисли си Носферату.

— Омразата му е твърде силна, за да му позволи да умре.

Каджик отново сви рамене.

— Казвам ти само каквото зная. Не твърдя, че ми е известно всичко на този свят.

— Вярно ли е, че Вампир е убил четиримата останали аирлиански богове?

Каджик кимна, но не отговори.

— Кажи ми нещо, Наблюдателю.

Каджик го погледна въпросително.

— Знаеш какво се е случило с Вампир. Орденът ти съществува от много отдавна.

— Нашият орден разполага с хора навсякъде — потвърди Каджик.

— А каква е съдбата на другите аирлиански богове? Къде са те сега?

— Защо искаш да знаеш?

— Нали вече не им служите?