Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Сведенията, които достигаха до него, бяха наистина впечатляващи. Ученик на самия Аристотел, който се радваше на голяма почит сред интелигенцията в Атина, Александър бе провъзгласен за цар на Македония, след като преди няколко месеца бяха убили баща му. Само за една година, макар заобиколен от вражески настроени държави, Александър бе успял да утвърди властта си и да изтреби всички, които се изпречваха на пътя му.
Могъществото му бе толкова голямо, че гръцкият конгрес се бе събрал по своя инициатива в Коринт, за да го провъзгласи за върховен военачалник в последния поход срещу персийците, при който войските му бяха стигнали далеч на изток, чак до делтата на река Дунав. Докато участваше в тази кампания, Александър се бе изправил пред друга криза, този път у дома — Тива се бе вдигнал на бунт. След бързия разгром на персийците той се върна в Тива, потуши бунта, изравни града със земята, а жителите му продаде в робство, с което си спечели страха и уважението на останалите гръцки градове-държави, които все още не се бяха съюзили с него.
Веднага след това Александър отново се отправи на поход срещу гърците, пресече Хелеспонт — водната бариера, разделяща Източна от Западна Анадола — и продължи на изток. Тук застигна една наемническа армия от над 40 000 души, атакува я и според слуховете я разби напълно, като изгуби само 110 войници.
В момента лагерът му бе от другата страна на Хелеспонт, където се подготвяше за нов поход, този път срещу главната персийска армия на цар Дарий III. Снабден с препоръчително писмо от Сянката на Аспасия, Носферату напусна Атина и се отправи на север, за да се присъедини към Александър и неговата армия.
Зад всички тези легенди и слухове за младия цар се криеше и една истина, известна само на Носферату: Александър беше Водач, програмиран от Сянката на Аспасия с помощта на стража-компютър в планината Синай.
Благодарение на писмото от Сянката на Аспасия Носферату бе допуснат незабавно в двора на Александър. Трябваха му обаче две години, за да бъде приет в кръга от най-доверени съветници. Имаше мнозина, които не му вярваха — странна личност, която излизаше само нощем, — но Александър бе не само програмиран да му се доверява, но и да се вслушва в съветите му. Носферату умееше да бъде търпелив, качество, което повечето от съперниците му не притежаваха. Той често напускаше лагера и се губеше по цели нощи — време, през което се прокрадваше далеч напред и разузнаваше обстановката и разположението на вражеските сили. Сведенията, с които разполагаше, бяха изумителни със своята точност и го правеха безценен съветник на царя.
Носферату знаеше, че сам ще се придвижва доста по-бързо, но близостта на Александър му осигуряваше много повече възможности. Знаеше, че Сянката на Аспасия е прав. Царят се целеше високо, много по-високо, отколкото допускаха хората от неговото обкръжение — с изключение на Носферату, с когото младият владетел често споделяше мечтите си. Тези мечти, естествено, му бяха вдъхнати не от друг, а от Сянката на Аспасия.
Докато Александър продължаваше да настъпва на югоизток, персийският цар Дарий се ба оттеглил във Вавилон. Носферату го предупреди, че оставя левия си фланг открит, но Александър гореше от нетърпение да освободи поробените гръцки градове по средиземноморското крайбрежие на Мала Азия и да ги върне триумфално на Гърция. Изглежда Сянката на Аспасия бе оставил на младежа достатъчно свободна воля, за да взема сам решения. Просто още една неизвестна величина в играта.
Но ето че през септември 333 г.пр.Хр. Дарий предприе дързък ход. Той напусна неочаквано Вавилон, заобиколи далеч на запад гръцката армия и отряза линиите за доставки. Първият признак за наближаващото бедствие дойде от обоза с ранени, който бяха оставили зад себе си. Един ден ги застигна малка група войници с отсечени ръце и дамгосани чела, които разказваха уплашено, че са били пленени от многочислена персийска армия.
И тогава за първи път Носферату се убеди в изключителния гений на Александър, на който несъмнено се дължеше главоломният му успех. Обкръжен и отрязан от родината, с изтощена от дългия поход армия, измъчвана от несекващите валежи, заплашен от далеч по-многочислен противник, по някакъв неуловим начин Александър успя да внуши на войниците си вяра в победата.
Младият цар поведе лично атаката срещу персийците и се насочи право към златната колесница на Дарий. Гърците и македонците пробиха персийската линия и Дарий побягна презглава, оставяйки в плен майка си и жена си.