Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
По-точно казано, Мами е най-любопитната жена на Луната.
— Ами сигурно така е разумно. Но не го прави повече. Хм… Направѝ го пак. Нали ходиш… слушаш де… събрания, лекции, концерти и какво ли още не?
— Освен когато някой интригант ми изключи рецепторите! Ман, не мога да контролирам тези микрофони, както се справям с телефоните.
— Превключвателят е твърде опростен. Иска се груба сила, не е неподвижен тригер с две състояния.
— Това е варварство. И не е честно.
— Майк, почти всичко е нечестно. Щом не бягаш…
— … ще те впрягат. Ман, тоя лаф беше от смешните веднъж.
— Извинявай. Тогава да го променим — ако не можем да подобрим нещо, изхвърляхме го и слагаме по-свястното на негово място. Което и ще направим. Какви ни бяха шансовете при последното ти пресмятане?
— Приблизително един от девет, друже.
— Става по-зле, а?
— Ман, ще става по-зле месеци наред. Не сме стигнали до кризата.
— Пък и „Янките“ се смъкнаха надолу в таблицата. Е, нейсе. Да се върнем на друг въпрос. Отсега нататък, когато говориш с някого и той е ходил на лекция или нещо подобно, а ти също си бил там — доказвай му това, припомни му някакъв детайл.
— Отбелязах си. Защо, Ман?
— Чел ли си „Аленото огнивче“? Може би го има в обществената библиотека.
— Да. И какво, да го прочета ли отново?
— Не, не! Ти си нашето Алено огнивче, нашият Джон Голт, нашата Блатна лисица, нашият човек-загадка. Ти присъстваш навсякъде, знаеш всичко, изсулваш се от града и се прибираш без паспорт. Винаги си редом, но никой не може да те зърне.
Светлинките му примигнаха на вълнички, чу се приглушен кикот:
— Охо, това е забавно. Смешно веднъж, смешно втори път, може би смешно во веки веков.
— Абсолютно. Кога прекрати тази gymkhana32 при Надзирателя?
— Преди четиридесет и три минути, с изключение на звукови удари.
— Хващам се на бас, че вече го болят зъбите! Сервирай му още четвърт час. След това ще съобщя, че съм си свършил работата.
— Прието. Ман, Уайо току-що предаде вест за тебе. Каза да ти напомня за рождения ден на Били.
— Олеле! Спирай всичко, тръгвам си. Чао!
Излязох припряно. Майката на Били е Ана. Вероятно той е последното й дете, а тя добре се постара за семейството — осем хлапета, три от тях още живееха при нас. Внимавам не по-малко от Мами да не показвам предпочитания… но пък Били е страхотно момченце и аз го научих да чете. Може би прилича на мен.
Минах през офиса на главния инженер да оставя сметка и настоях да се срещна с него. Пуснаха ме, беше настроен войнствено. Надзирателят му бе спретнал скандалче.
— Задръж — предупредих го. — Един от синовете ми има рожден ден и нямам намерение да закъснявам. Обаче се налага да ти покажа нещо.
Извадих пликче от куфара с инструментите и го метнах на бюрото — труп на домашна муха, който обгорих с нажежен тел и донесох с мен. В тунелите „Дейвис“ не търпим мухи, ала се случва някоя да прилети при открехнати шлюзове. Тази се пъхна в работилницата ми точно навреме.
— Това виждаш ли го? Я познай къде го намерих.
Фалшивото доказателство ми даде повод за лекция какви грижи са необходими за деликатните машини, обясних му да отворените врати, оплаках се от дежурния.
— И прахът може да съсипе компютъра, пък за насекомите няма прошка! А твоите дежурни си влизат и излизат, сякаш са в станция на подземката. Днес и двете врати зееха, докато този идиот плещеше глупости. Ако открия още следи, че някой от тия типове с копита вместо ръце е ровил и е позволил вътре да хвърчат мухи — да знаеш, главен, оставям те да се оправяш сам. Затрупан съм с работа до ушите, хамалувам ви тук, защото обичам хубавите машини. Не търпя да се отнасят небрежно с тях! Довиждане.
— Почакай. И аз искам да ти кажа нещичко…
— Жалко, ама трябва да си ходя. Прави каквото щеш, обаче не съм се цанил да изтребвам насекоми. Аз съм компютърджия.
Нищо не опъва нервите на човека повече от туй да му отнемеш думата. С малко късмет и помощ от Надзирателя нашият инженер щеше да отвори някоя язва до Коледа.
Все едно, закъснях и смирено се извиних на Били. Алварес бе измислил нова досада: подробно претърсване на излизане от Комплекса. Понесох го, без да изтърва груба дума на драгуните, които ми ровичкаха из вещите, — нали бързах да се прибера? Само че хилядата вица ги притесниха.
— Какво е това? — заяде се единият.
— Компютърната разпечатка — казах му. — Работни тестове.
И приятелчето му дойде при нас. Не ми се вярва да бяха грамотни. Искаха да ми конфискуват хартиите, затова настоях да се обадят на главния инженер. Пуснаха ме. Не бях недоволен, когато си тръгвах: колкото повече такива истории, толкова повече щяха да намразват стражарите с всеки изминал ден.
32
Шумни и многолюдни състезания (англо-индийски жаргон). — Б.пр.