Луната е наставница сурова

Все пак доста хора бяха там по време на строителството и след това. Дори надзирателят ни посети и моят съсъпруг Грег го водеше насам-натам. Надзирателят отиде с пощенски курс, когато на онова място беше лунен ден, и неговият киборг получи координати. Имаше и радарен лъч, по който да се ориентират. Всъщност стигнаха немного далеч от катапулта. Ала по-нататък се наложи да пътуват с ролигон, а нашите машини не приличаха на някогашните пътнически бусове от Ендсвил до Белутихачи — бяха товарни камиони без обзорни илюминатори. Трасето пък бе толкова лошо, че хората трябваше да се пристягат с предпазни колани. Надзирателят искаше да се повози горе в кабината, обаче… съжаляваме, господине, има място едва за шофьора и помощника му, двамата с мъка се справят.

Три часа по-късно не го интересувало нищо, само мънкал да се прибира. Останал един час и не любопитствал в разговора за целта на цялото това копане, нито за стойността на още неоткритите залежи.

Не толкоз важните хора (работници и други) пътуваха със сондите за търсене на лед, двойно по-лесен начин да загубиш представа къде си. Ако някой носеше в багажа си инерционен трасьор, можеше да засече координатите, но охраната си гледаше работата. Някакъв образ опитал и скафандърът му се повредил. Вещите му бяха върнати в Л-Сити, а уредът му показваше каквото трябва — тоест каквато ние искахме, защото набързо преодолях разстоянието дотам, като взех и ръка номер три. Можете да отговорите трасьор и пак да го запечатате, ако бачкате в среда от чист азот. Аз си сложих кислородна маска със слабо повишено налягане и не се притеснявах.

Приемахме и важни клечки от Земята, някои от тях на високи постове в Управата. Минаваха по по-лекия подземен път, предполагам, че Надзирателят ги предупреждаваше. Ама и по този маршрут имаше трийсеткилометрова отсечка с ролигон. Един от земяните ни се стори подозрителен — доктор Дориан, физик и инженер. Камионът му се преобърна. Глупавият шофьор искал да цепи напряко, отникъде не ги виждали, а радиомаякът им се разбил на парченца. Горкият доктор Дориан прекарал три денонощия в нехерметизирано иглу, направено от блокове пемза. После се наложило да го върнат в Л-Сити болен от хипоксия37 и прекомерна доза облъчване въпреки усилията на двамата шофьори — членове на организацията — да му помогнат някак.

Може би нищо нямаше да стане, ако бе разгледал. Може би нямаше да усети, че го пързалят в обясненията, не би забелязал и грешката в координатите. Малцина наблюдават небето, когато са пъхнати в скафандри, дори ако слънцето не прави безплодни усилията им да видят нещо. Още по-малко са ония, които умеят да се ориентират по звездите — а на лунната повърхност никой не може да го стори без чужда помощ, освен ако има инструменти, знае как да борави с тях и разполага с таблици и много точен хронометър. За най-груби резултати минимумът е октант, таблици и добър часовник. Посетителите даже бяха канени да излизат на повърхността, но ако някой от тях си носеше октант или съвременен заместител, току-виж го сполетяла злополука.