Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Ехото долиташе при нас. „Свободна Луна!“ и „Луната ще бъде свободна!“ пуснаха корен сред младоците, после и сред солидните граждани. Първия път, когато чух това при делови разговор, едва не си глътнах зъбите. Дръннах на Майк и попитах дали човекът е член на организацията. Не беше. Препоръчах на компютъра да проследи разклоненията и да види може ли някой да го вербува.
Най-интересно събитието отекваше във файла „Зебра“. Адам Селене се появи в досиетата на главния копой по-малко от лунен месец след създаването си със забележката, че това име е прикритие за ръководителя на нова нелегална организация.
Шпионите на Алварес бъхтеха здраво около нашия Селене. Месеците минаваха, а досието му в „Зебра“ набъбваше. Мъж, възраст 35–45 години, офисът му се намира в южната част на Стария купол, обикновено е там между 9.00 и 18.00 по Гринуич освен в събота, но обажданията се прехвърлят към него и в другите часове на денонощието. Има жилище в района на централната градска точка на налягането, така че никога не пътува повече от 17 минути. В дома му има деца. Деловата му дейност обхваща брокерски операции с ценни книжа и дялове във ферми. Посещава театрални постановки, концерти и т.н. Вероятно е член на шахматен клуб — Луна Сити, и на Luna Association d’Echecs33. Играе тенис, занимава се и с други тежко натоварващи спортове в обедната почивка, може би в Атлетичен клуб — Л-Сити. Обича изтънчените ястия, ала контролира теглото си. Забележителни памет и математически способности. Типичен ръководител с дарба за бързи решения.
Един измежду куките беше убеден, че е говорил с Адам в антракта на наново поставения от Градската трупа „Хамлет“. Шефът Алварес добави описанието — съвпадаше напълно с нашата измислица, ако не смятаме къдравата коса!
Обаче главният копой пощуряваше от друго: съобщаваха му телефонни номерца на Адам и те все се оказваха грешни. (Несъществуващите свършиха и Майк избираше каквото и да е, стига в момента да не се използваше, постоянно прехвърляйки комбинациите, когато нови абонати получаваха от неговите.) Алварес се опита да проследи дружество „Селене“, като допусна, че някой от знаците в номера е сбъркан. Научихме това, защото Майк слухтеше на служебния му телефон и чу заповедта. Компютърът се възползва, за да изиграе поредния си трик — подчиненият, който набираше с по един променен знак, неизменно попадаше на личната резиденция на Надзирателя. Така че Надзирателят извика Алварес и направо го сдъвка.
Душа не ми даваше да се скарам на Майк, но го предупредих, че на всеки досетливец би му светнало: някой си играе с компютъра. Отговори ми, че наоколо не се намирали такива досетливци.
Единственото постижение на Алварес беше, че щом получеше някакъв номер на Адам, ние засичахме поредната кука — нова кука, защото предишните не узнаваха как да се свържат по телефона с господин Селене. Вместо това ги привличахме в мила групичка, където си гонеха опашките и доносничеха един за друг. С помощта на Алварес откривахме почти мигновено всеки негов шпионин. Според мен шефът се чувстваше много нещастен, че вербува такива шпиони. Двама изчезнаха и нашата организация, която вече наброяваше над шест хиляди души, така и не успя да ги намери. Елиминирани или умрели при разпит.
Дружество „Селене“ не беше единствената фиктивна фирма, която основахме. „ЛуНоХоКо“ бе къде по-голяма, също толкова фиктивна, но не и призрачна. Администрацията й се настани в Хонконг, с клонове в Нови Ленинград и Луна Сити, постепенно нае на работа стотици служители, като повечето от тях не членуват в организацията — оказа се най-трудната ни операция.
Стратегическият план на Майк включваше изтощителна поредица от проблеми, които непременно трябваше да разплетем. Между тях и финансовите. И как да предпазим катапулта от космическата атака.
Проф се питаше дали да не обира банки, после се отказа с голямо нежелание. Ала след време вече обирахме банкови сейфове, фирми и самата Управа. Майк го измисли, доизпипаха го заедно с Де ла Пас. Отначало на компютъра не му беше ясно за какво са ни пари. За тази движеща сила, караща хората да пробиват с нокти и зъби, той знаеше не повече, отколкото за секса. Майк боравеше с милиони долари и не виждаше никакви затруднения. Започна с предложението да ни издаде управленски чек за каквато сума поискаме.
Професорът изтръпна от ужас. Сетне обясни на приятелчето рисковете в опита да осребрим чек за, да речем, 10 000 000 управленски долара.
Захванаха се с това, обаче на дребно, с множество имена и места по цялата Луна. От всяка банка, фирма, магазин, агенция, включително и Управата, на която Майк водеше сметките, потече ручейче към фондовете на организацията. Пирамидално построено мошеничество, основаващо се на факт, неизвестен за мен, но познат на Проф и съдържащ се в огромните знания на компютъра — повечето пари съществуват само като счетоводство.
33
Лунно шахматно дружество (фр.). — Б.пр.