Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Решението да поочовечим Майк възникна от необходимостта всички членове на организацията да му звънят при нужда. Съветът ми за концертите и пиесите беше просто подробност. По телефона гласът на компютъра имаше чудатост, която не забелязвах, докато си приказвахме само в комплекса. Когато говорите с някого, винаги чувате страничен шум. Дишане, понякога пулс, движения на тялото, макар че рядко се замисляте за тях. Освен това, дори да е спуснато покривалото, звуците наоколо проникват достатъчно, за да запълнят пространството и да направят от говорещия тяло с атмосфера около него.
При Майк нямаше нищо подобно.
По онова време неговият глас стана човешки по тембър и особености, запомняше се. Отговаряше с баритон, имаше северноамериканско произношение с австралийски остатъци, а в ролята на Мишел той (или тя?) използваше леко сопрано и френски акцент. Развиваше се и личността на Майк. Когато за пръв път го запознах с Уайо и Проф, приличаше на педантично дете. За броени седмици нашият другар направо разцъфна и вече си представях, че е мъж горе-долу на моите години.
След пробуждането речта му бе неясна и писклива, трудно се разбираше. Сега звучеше отчетливо, показвайки логика в подбора на думите и изразите — с мен разговорен, с Проф образован, галантен с Уайо — точно разликата, която очаквате от порасналите хора.
Но фонът беше мъртвешки. Дълбока тишина.
Запълнихме я. Само с няколко подсказвания за Майк. Не направи дишането си шумно (обикновено то не се забелязваше). Ала почна да внася оттенъци. „Извинявай, приятелю, хвана ме тъкмо когато се къпех“ — и позволяваше да чуете характерни звуци. Или „Хранех се, чакай да преглътна хапката.“ Вмъкваше това дори в разговори с мен, щом пожела да стане „човешко тяло“.
Всички заедно съчинявахме Адам Селене, обсъждахме го в „Рафълз“. На колко години беше? Как изглеждаше? Женен или ерген? Къде живееше? С какво се занимаваше? Какви му бяха интересите?
Решихме, че Адам бе около четирийсетте, здрав и жизнен, солидно образован, запознат с разни науки и изкуства и особено добре подкован в историята, страхотен шахматист, но нямаше време да играе често. Брак от най-обичайния тип — тройка, в която той е старшият съпруг. С четири деца. Доколкото си представяхме, жена му и младшият съпруг не се занимаваха с политика.
Грубовато красив, с къдрава стоманеносива коса, от смесена раса — второ поколение от едната страна, трето от другата. Богат по лунните стандарти, с делови интереси не само в Л-Сити, а и в Новилен и Конгвил. Офисът му се намираше в Луна Сити: външна канцелария с десетина служители и вътрешен кабинет с неговия заместник и секретарката.
Уайо искаше да знае дали той се въргаля с тази секретарка. Казах й да не си пъха носа в лични работи. Тя възмутено заяви, че не е досадница, ама нали сме се опитвали да създадем пълноценен човек?
Настанихме офиса в Стария купол, на трето равнище от южната страна, в сърцето на финансовия квартал. Ако познавате Луна Сити, ще си спомните, че в купола някои стаи имат прозорци към пространството над самата основа. Исках да е така заради звуковите ефекти.
Начертахме план и ако този офис съществуваше, щеше да се приютява между „Лунна Етна“ и „Грийнбърг&Сие“. Сложих регистратора в чантичката си, за да запиша тамошните шумове на място. Майк ги обогати с прослушване на телефоните.
Оттогава, щом звъннете на Адам Селене, вече липсваше мъртвешкия фон. Ако секретарката Урсула приемаше обаждането, чувахте:
— Дружество „Селене“. Луната ще бъде свободна! — Би могла да добави: — Бихте ли изчакали? Господинът говори по другия телефон.
Случваше се да пуснат вода в клозета и вие разбирахте, че дамата е изръсила малка лъжа, съшита с бели конци. Или пък уцелвахте самия шеф:
— Тук Адам Селене. Свободна Луна. Един момент да спра видеото.
Понякога се обаждаше заместникът:
— С вас говори Албърт Гинвалла, доверен помощник на господин Селене. Свободна Луна. Ако го търсите по проблеми на организацията, а аз стигнах до тоя извод, понеже използвахте нелегалния си псевдоним — моля ви, не се колебайте. Занимавам се и с тези неща от името на председателя.
Последното беше капан, защото всеки член получаваше указания да се доверява само на Адам Селене. Не четяхме конско на хората, които захапваха стръвта, но до ръководителя на групата стигаше предупреждението да не възлага нищо съществено на такъв човек.