Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Ето ви пример, който можете да умножите по стотици такива. Синът на моето семейство Сергей, член на организацията, е помолен да си открие сметка в Дружеството за взаимно застраховане. Внася и тегли. Всеки път стават дребни грешки. Депозитът се увеличава с повече, отколкото внася, и намалява с по-малко, отколкото изтегля. След няколко месеца Сергей си намира работа извън града и прехвърля своя влог в Акционерна каса — Долен Тихо. Придвижените средства надвишават трикратно и без това вече надутия депозит. Скоро прибира почти всичко в брой и го дава на ръководителя на своята група. Майк знае сумата, която моят син трябва да предаде, но (понеже двамата не подозират, че Адам Селене и компютърният счетоводител на банката са едно и също) всеки получава указания да съобщи за прехвърлянето на Адам — така хората оставаха честни, макар че в цялата операция нямаше нищо почтено.
И тъй, умножете кражбата на 3000 хонконгски долара по стотици горе-долу подобни.
Не мога да опиша далаверите, с които Майк поддържаше счетоводния баланс и прикриваше хилядите липси. Ала не забравяйте: всеки ревизор приема предварително, че машините са лоялни. Ще пусне тестове, за да се увери, че автоматиката е в изправност, но въобще няма да му хрумне, че тези тестове нищо не доказват, защото самите машинки играят мръсно. Кражбите на Майк никога не нарастваха достатъчно, та да объркат икономиката. Точно като източен половин литър кръв, който не стига да навреди на кръводарителя. Трудно ми е да пресметна кой какво загуби, доларите изтичаха по най-различни начини. Но цялата схема ме тревожеше, бях възпитан в честност освен към Управата. Проф твърдеше, че само създаваме лека инфлацийка поради факта, че връщаме парите обратно в системата, ама да не съм забравял, че Майк водел отчетността и всичко щяло да бъде възстановено след революцията — при това лесно, защото тогава Лунната управа нямало да ни смуче силиците.
Казах на съвестта си да ляга и да заспива. Беше нищожно убождане в сравнение с изявите на всяко правителство в досегашната история на войните, а нима революцията не е всъщност война?
Тези пари, след множество прехвърляния от ръце в ръце (винаги с прираст от Майк), свършваха пътя си като основен финансов източник за компанията „ЛуНоХо“. Беше смесена фирма: и кооперативна, и акционерна. „Джентълмените на късмета“, които гарантираха акциите, трупаха доларчетата на свое име. Майк управляваше всичко, значи не се е промъкнала и следа от честност.
Независимо от това нейните акции се търгуваха на борсата в лунния Хонконг, бяха в борсовите списъци на Цюрих, Лондон и Ню Йорк. „Уол Стрийт Джърнъл“ писа на тези „привлекателни инвестиции на принципа големи рискове — голяма възвращаемост, със значителен потенциал за развитие“.
„ЛуНоХоКо“ беше инженерно-проучвателска фирма, участваше в многобройни начинания, повечето от тях съвсем законни. Но главната й задача бе скришом да изгради втори катапулт.
Самата операция не можеше да се запази в тайна. Просто няма чалъм да купите или построите термоядрена централа за целта и да останете в сянка. (Отхвърлихме използването на слънчева енергия по очевидни причини.) Поръчахме частите от Питсбърг, стандартно оборудване от „Юни-Калиф“, с радост плащахме надценките им, за да получим най-доброто. Пък и не можете да спретнете статора за дълго километри индукционно поле, без да ви забележат. Ала най-важното е, че няма как да се впуснете в капитално строителство, да наемете цели тълпи от хора и да не се набиете в очи. Вярно, катапултите се състоят предимно от вакуум. И в изстрелващия край статорните пръстени не са много нагъсто. Но управленското устройство, даващо ускорение 3G, се проточваше на стотина километра. Бе не само астронавигационен ориентир, отбелязан на всяка карта, ами и с такива размери, че от Земята се виждаше с не особено мощен телескоп. А на радарните екрани изпъкваше чудесно.
Правехме още по-къс катапулт с 10 G, но дори и той достигаше към трийсетина километра — прекалено голям, за да го потулим.
Затова го скрихме по метода на „Откраднатото писмо“34.
Понякога се чудех на Майк, че чете безспир, питах се какви ли идеи намира в художествената литература. Обаче се оказа, че по-добре схваща човешкия живот от съчинените истории, отколкото от фактите. Литературата му даваше gestalt35 на битието, което хората смятат за нещо подразбиращо се, защото го живеят. Освен това очовечаване, заместващо на Майк житейския опит, хрумваха му различни модели от тези „неистинни факти“, както ги наричаше. И ето че господин По му подсказа какво да направи с катапулта.
34
Криминален разказ от Едгар Алън По. — Б.ред.
35
Цялост, единство (нем.). — Б.пр.