Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Трудно беше да се справя самичък, без някой да ме види, ала Мами командваше операцията.
Всичко останало бе работа на Майк. Не използвахме никакви приспособления за установяване на връзка и оттогава набирах MYCROFTXXX само от външни телефони. Компютърът слушаше през цялото време в стаята на Уайо и в работилницата. Ако чуеше моя или нейния глас да произнася „Майк“, отговаряше, но не и на други хора. За него гласовите особености се различаваха като отпечатъците на пръсти, никога не бъркаше.
Наложиха се още дреболии: звукоизолация за вратата на Уайо, каквато вече имаше в работилницата, превключвател към нейния или към моя апарат, сигнали при мен дали е сама и дали се е заключила, същото и при нея. Така предвидихме всичко, за да бъдем сигурни, когато си бъбрим с Майк, един с друг или пък сядаме на раздумка тримата и Проф. Майк се обаждаше на професора, където и да беше, а той отговаряше или отиваше при някой по-усамотен телефон. Понякога се налагаше да намери Уайо или мен. Всички внимавахме машината по всяко време да знае къде сме.
По моя контрабанден телефон не можех да набирам, но чрез него се свързвах с всекиго на Луната — повиквах Майк и исках „Шерлок“ до когото и да е, без да му казвам отсрещния номер. Приятелчето имаше всякакви указатели и ги преравяше далеч по-бързо от мен.
Вече виждахме безкрайните възможности на тази жива телефонна система, минала на наша страна. Получих от Майк друг нерегистриран номер, който дадох на Мами, за да се обръща към компютъра, щом й потрябвам аз. Тя се сдружи с него, представяйки си, че той е човек. Това плъзна по цялото семейство. Един ден влязох вкъщи и Сидрис ми каза:
— Мани, миличък, обади се твоят приятел с хубавия глас. Майк Холмс. Иска ти да му звъннеш.
— Благодаря, котенце. Ще го направя.
— Ман, а кога ще го поканиш на вечеря? Стори ми се голям симпатяга.
Съобщих й, че господин Холмс има лош дъх, целият е покрит с гъста козина и мрази жените.
Понеже Мами не можеше да я чуе, тя изтърси мръсна думичка.
— Страх те е да ми го покажеш. Шубе те е да не избягам при него.
Потупах я и признах, че е така. Казах на Майк и Проф. Сетне компютърът започна да флиртува още по-запалено с моите жени, а Проф се умисли.
Постепенно научавах похватите на конспирацията и оцених мнението на професора за революцията като изкуство. Не забравях, нито дори се усъмних в предсказанието на Майк, че на Луната й остават само седем години до бедата. Но не размишлявах за това, ами за очарователните хитроумни подробности на занаята.
Де ла Пас все наблягаше, че най-опасното в нелегалната организация са комуникациите и сигурността и че те си противоречат (по-лесни комуникации — по-голям риск), а при прекомерно затегнатата сигурност делото може да се парализира от предпазливите мерки. Обясняваше, че системата на групите била компромисно решение.
Приех тази система, защото бе нужно да ограничим загубите от шпиони. Даже Уайо призна, че организацията няма да работи, без да бъде разделена на части. Това стана, след като красавицата узна колко тъпкано с куки е било предишното движение.
Но не ми харесваха спънатите връзки в груповата структура — точно както при древните динозаври отиваше много време на вятъра, докато сигналът се добере от главата до опашката и обратно.
Затова си поприказвахме с Майк.
Зарязахме каналите за множествени връзки, които предложих на Проф. Запазихме груповата система, ала заложихме сигурността и съобщенията върху великолепните способности на нашия истински мислител.
За комуникациите създадохме разклоняващо се на три дърво от партийни имена.
Председател — господин Адам Селене (Майк).
Ръководна група — Борк (аз), Бети (Уайо), Бил (Проф).
Група на Борк — Каси (Мами), Колин, Чанг.
Група на Бети — Калвин (Грег), Цецилия (Сидрис), Клейтън.
Група на Бил — Корнуел (Фин Нилсен), Каролин, Котър.
… и така нататък. На седмо равнище Джордж ръководи Хърбърт, Хенри и Хали. За да стигне до това равнище, са ви нужни 2187 имена с X, но прехвърляте тая задача на акъллия компютър, който ги намира или ги измисля. Всеки привлечен получава нелегално име и телефонен номер за спешни случаи. И този номер, вместо да минава по цялата верига, го свързва с Адам Селене — тоест Майк.
Сигурността ни се основаваше на двоен принцип. На нито едно човешко същество не може да се вярва за нищо… обаче на Майк може да се разчита за всичко.
Мрачната първа половина не подлежи на обсъждане. С химикали и разни други гнусни методи всеки би могъл да бъде пречупен. Единствената защита е самоубийството, ала понякога е невъзможно. О, има всякакви „кухи зъби“ — класически и съвременни, някои почти безпогрешни. Проф се погрижи аз и Уайо да бъдем снабдени. Така и не научих какво ми беше дал за „последен приятел“ и тъй като не се наложи да го използвам, няма нужда да се занимаваме с подробности, които развалят апетита. А и не съм сигурен дали щях да се самоубия, просто не съм подходящ за мъчение.