Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Грижите на жизнената среда в отделното жилище не би трябвало да минават през главния компютър! В тунелите „Дейвис“ поддържахме дома и фермата с „идиотски“ контролни уреди, за всяко помещение имахме обратна връзка с аларми и всеки можеше да стане от леглото, да мине на ръчно управление и да открие кое не е наред. Ако при кравите застудееше, растенията нямаше да пострадат. Ако пък осветлението при житото угаснеше, това не би засегнало зеленчуците. Щом Майк успя да превърне стаите на Надзирателя в ад и никой не се сещаше какво да направи, ясно е защо не бива всичко да се струпва в един компютър.
Той преливаше от щастие. На този вид хумор му беше хванал цаката. И на мен ми хареса, окуражих го да продължава и да се повесели — пръснах наоколо инструментите и извадих малката черна кутийка.
Точно тогава дежурният компютърджия започна да тропа и да звъни на вратата. Помотах се, преди да отворя, носех ръка номер пет в дясната, за да се вижда отрязаната. На някои хора им се гади от гледката, на всички им става неприятно.
— По дяволите, човече, ти пък какво искаш? — попитах го.
— Слушай, Надзирателят вдигна страшна пушилка! Не откри ли повредата?
— Моите уважения на Надзирателя. Кажи му, че ръчно ще наглася скъпоценните му удобства, щом намеря скапаната схема, стига никой да не ми губи времето с тъпи въпроси. Тъй ли ще стоиш при отворена врата, та да влиза прах? Не загряваш ли, че съм свалил защитните капаци? Ако така си решил, можеш после ти да оправяш машините, когато пощуреят от запрашаването. Аз няма да стана от топлото легълце, за да ви помагам. Съобщи това и на твоя проклет Надзирател.
— Мери си приказките, приятелче.
— Ти също, пандизчия. Ще затвориш ли най-сетне? Или да си ходя в Л-Сити?
И вдигнах номер пет като тояга.
Той затвори вратата. Не ми беше приятно да обиждам нещастника. Ала добавих още една тухличка в стратегията да правим всеки лунатик възможно най-кисел. Човекът и бездруго смяташе работата си при Надзирателя за трудна, исках да му се стори непоносима.
— Да засиля ли колебанията? — настоя Майк.
— Хм, задръж така десет минутки, после спри отведнъж. Но все пак продължавай с нещо около час — да речем, с въздушното налягане. На нередовни интервали, ама блъскай яко. Знаеш ли какво е звуков удар?
— Разбира се. Това е…
— Спести ми определенията. Щом прекратиш главните неприятности, раздрусвай въздухопроводите на няколко минути, колкото можеш по-близо до звуков удар. Сетне му остави някакъв траен спомен. Хммм… Майк, ще успееш ли да подкараш на обратно водата в клозета му?
— Естествено! Във всички ли?
— Че той колко има?
— Шест.
— Ами… напомпай ги всичките здраво, та да му подгизнат килимите. Но ако знаеш кой е най-близо до спалнята, изстреляй го на фонтанче чак до тавана. Става ли?
— Програмата задействана!
— Добре. А сега ето ти подаръка, хубавецо.
Мястото в аудиокутията стигна да го скрия, прекарах четирийсетина минути с ръка номер три в настаняването му. Направихме тест през водер-вокодера, после му казах да се обади на Уайо и да провери всяка схема.
Настъпи десетминутно мълчание, през това време бележех с инструменти капака, който трябваше да отстраня, ако наистина имаше повреда. Прибрах си нещата, сложих си ръка номер шест и взех купчината вицове, дето ме чакаха на разпечатка. Реших, че не е нужно да прекъсвам аудиото на вокодера — Майк бе помислил по въпроса преди мен и винаги го изключваше, щом някой докоснеше вратата. И понеже рефлексите му бяха поне хиляда пъти по-добри от моите, забравих тази грижа.
Накрая той рече:
— И двадесетте схеми са о’кей. Мога да ги превключвам по средата на думата и Уайо не забелязва никаква пауза. Звъннах на Проф да му кажа „здрасти“, поговорих с Мами по домашния ви телефон и всичко това едновременно.
— Значи влизаме в бизнеса. Какво обяснение измисли за Мами?
— Помолих да ти предаде, че трябва да ми се обадиш, тоест на Адам Селене. После си бъбрихме. Тя е очарователен събеседник. Обсъдихме проповедта на Грег от миналия вторник.
— Я, как така?
— Ман, обясних й, че съм слушал в църквата, и цитирах един много поетичен откъс.
— Ох, Майк!
— Не се тревожи, Ман. Внуших й, че съм седял отзад, а сетне съм се измъкнал незабелязано при последния псалм. Тя не е любопитна — знае, че не желая да ме виждат.