Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Може би си права, Уини. Ще взема тази със затвореното деколте. Все пак ще се показвам пред доктори и адвокати. Помогни ми да я облека, ако обичаш.
Докато Уини й помагаше да нахлузи нощницата, Джоан попита:
— Уини? Одеве как стана така, че нахлу в стаята?
— Какво? О, заради мониторите. Сърдечният ви ритъм и дишането се бяха учестили. Дотичах да проверя какво става и хоп! — моето малко лошо момиченце бе слязло от леглото. О, как ме изплаши, мила!
— Уини, в легендата ти зее дупка, през която спокойно ще мине и куче.
Сестрата замръзна.
— Какво искаш да кажеш… Джоан?
— Че би трябвало да съм получила сърцебиене и ускорено дишане поне десетина минути по-рано.
— Така е! Миличка, нали няма да ме издадеш? Ти обеща!
— Да, и ще удържа на думата си. Уини, отсега нататък двете с теб ще казваме на доктор Гарсия само това, което смятаме, че е необходимо. Ти и аз, мила. Една за друга. Кажи ми сега какво се случи.
— Уф… малко е глупаво. Този, който е на пост при мониторите, не бива да откъсва и за миг поглед от тях. Но ти беше толкова послушна… а госпожа Слоун бе задрямала, не че няма нужда от това, бедната. Доктор Гарсия отиде да провери как е господин Соломон… а той много се сърди, ако го повикаш, без да е имало нужда. Тоалетната е само през две врати и аз…
— Ясно. Всеки има своите нужди от време на време. Нали така?
Уини се изчерви отново.
— Заслужавам да ме уволнят. Не биваше да рискувам, когато ми е поверен пациент. Болните правят какво ли не.
— Никой няма да те уволни, ще останеш тук дори след като доктор Гарсия си тръгне. Как изглеждам?
— Направо чудесно. Тази нощница наистина ти отива много повече от шарената. — („Какво ти казвах, шефе?“) — Но ще ти сложа малко червило. Няма и следа от него.
— И как ли е станало това?
Уини се изкиска.
— Не питай мен. Ей сега ще ти начервя устните, преди да се е появил доктор Гарсия. Докторите виждат всичко. Джоан? Нещо против да ти казвам „госпожице Джоан“ пред доктор Гарсия? Той е ужасно стриктен.
— Кажи му да си гледа работата. Наричай ме както искаш, миличка, но когато си тръгне, за теб съм само Джоан. Сега ти си моят треньор. От теб очаквам да ме направиш истинска дама. — („Това е моята задача, шефе. И няма да е никак лесна, както виждам.“) „Което подсказва, че ще се нуждаеш от помощничка. Не ми пречи, Уини ще е нашето тайно оръжие.“ („Добре. Но нали знаеш, че оръжията могат да избухват?“) „Виж, дете, научих се да се оправям с жените далеч преди да се е родила баба ти.“
— Джоан… мила… с радост ще ти помогна за каквото пожелаеш.
— Тогава да се опитаме да убедим добрия доктор, че се нуждая от вана. Дамите не бива да намирисват.
— Но само след два часа ще те изкъпем в леглото!
— Нужно ми е нещо по-сериозно от къпане в леглото. Опитай се да го убедиш, че с твоя помощ мога да вляза и да изляза от ваната. Ако ти е трудно, повикай го и аз ще го разпъна на кръст. Ако много се опъва, ще го накарам да ми изтърка гърба. Но първо донеси червилото, после ще идеш да потърсиш доктора.
(„Видя ли колко добре ти стои новата нощница?“) „Да, Юнис, но тези подплънки се отвратителни.“ („Нищо им няма, дори не са прозрачни, само едва прозират. Тъкмо затова тази нощница е по-секси от онази с критската шарка. Мъжете винаги са смятали голотията за секси. Типично мъжко заблуждение.“) „Може и да е така, аз лично не помня да не ми е харесвало.“ („Джоан, няма да споря, но остави на мен да подбирам дрехите. Докато не започнеш да разсъждаваш като жена. Имах специални причини да се спра на тази нощница, тоест на по-скромната от двете. Ще носим нея, когато се появи Джейк.“)
„Юнис, Джейк най-вероятно се е прибрал у дома. Денят му бе доста тежък.“
(„Така е, но точно затова смятам, че е още тук. Не би си тръгнал, без да каже довиждане.“)
„О, глупости, с Джейк не държим толкова на формалностите.“
(„Шефе, Джейк е джентълмен до мозъка на костите. Може да си тръгне, без да се обади на своя стар приятел Йохан Смит, но не и на една дама. «Йохан» е едно, «Джоан Юнис» — съвсем друго.“)
„Но той знае, че аз съм Йохан.“
(„Така ли? Тогава защо ни целува ръка? Джоан, ще трябва да те държа под око, ти не разбираш от мъже.“)
„Почти цял век бях мъж.“
(„Това няма значение. Млъквай, той може да се появи всеки миг, а трябва да ти кажа нещо. Джоан, последните няколко месеца, преди да ме убият, аз бях негова любовница.“)
„И как се представи дъртият пръч?“
(„Само това ли ще попиташ?“)
„Юнис, ти смяташ, че не разбирам нищо от мъже, и вероятно си права, в известен смисъл. Но аз пък мога да те науча какво е да си мъж — отвътре — така, както ти ще ме научиш как изглеждат мъжете отвън. Джейк е корав копелдак. Но го видях да се срива от мъка за теб. Разбирам, че смъртта ти е била тежък удар. Още по-тежко му е било да играе целия този маскарад, за да не ми позволи да разбера, че съм се нанесъл в тялото на любимата му жена. Фактът, че беше на границата на колапса, ми подсказа, че те е познавал доста по-добре, отколкото е естествено за колеги от една и съща служба. Как? Къде? Отговорът е ясен — в леглото.“