Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
(„Невинаги в леглото, похотливо старче с момичешко име. Да, и там също. Но и на много други места. В колата му. В твоята кола. Няколко пъти у тях…“)
„Проклет да съм! Значи и моята прислуга е в течение.“
(„Съмнявам се, че подозират нещо. Използвахме твоя кабинет, за да работим — наречи го така, — и Кънингам не позволяваше да ни безпокоят. Ти зададе прям въпрос и ще получиш същия отговор. Та дъртият пръч се представи добре. Не пропускаше нито един шанс. Правехме го почти всеки ден, до момента, когато се случи онзи злощастен инцидент.“)
„Щом е тъй, шапка му свалям.“
(„Ревнуваш ли, шефе?“)
„Не, завиждам му. И как иначе, след като аз нямах никакви шансове. Нито тогава, нито пък, сега. Невъзможно. Дъртият му пръч!“
(„Не е чак толкова невъзможно, Джоан.“)
„Какво?!“
(„Бях потресена, когато видях Джейк за първи път. Смъртта ми трябва да го е съсипала. Зная, че ме обичаше. Но ние с теб можем да му помогнем да го преодолее — ти и аз, Джоан. Само дето този път няма да се налага да използваме кабинета.“)
„Какво?! Чакай, това е кръвосмешение!“
(„Не ставай смешна, миличка. Никога не съм била в роднински връзки с Джейк.“)
„Искам да кажа, че ще го почувствам като кръвосмешение. С Джейк? Юнис, когато споменах, че вероятно ще се съглася да водя активен полов живот — евентуално, — съвсем нямах предвид Джейк.“
(„Но аз имах.“)
„Ами, избий си го от главата! Забрави. Защо не доктор Хедрик? Ще се опитам да участвам — след като свикна да съм жена. Твоят бивш съпруг Джо, дължа ти го…“
(„Не и Джо.“)
„Защо не? Винаги си се изказвала за него с уважение. Не искам да те пришпорвам, все още ми е трудно да мисля за мъже, когато говорим за секс. Но вече реших да се съобразявам с нуждата ти да бъдеш с Джо.“
(„Не мога, шефе! Не и с Джо. Защото той беше мой съпруг. За него ще съм зомби. Ходещ труп. Съмнявам се, че дори ще се съгласи да ни докосне… и ако го направи, не зная как ще се сдържа да не му разкрия истината. Да му кажа, че все още съм тук. Не мога. Сигурна съм в това.“)
„А аз пък не мога да го направя с Джейк. За мен той е същото, каквото за теб е Джо. Ходещ труп.“
(„Не съвсем същото. Да, вярно, той знае, че сме кърпеж — твоят мозък и моето тяло. Но той обичаше и двама ни. Обичал те е много преди да се влюби в мен. Докато Джо дори не те познава.“)
„Обичал ме? Юнис, да не си се побъркала?“
(„Невъзможно, мили, защото дори умът ти не ми принадлежи. Защо според теб Джо търпеше отвратителния ти нрав? Не заради парите, той е богат, макар и не колкото теб. Защо все още е до теб? Заради мен? Сигурна съм, че не би искал да вижда това тяло, което му причинява такава мъка. Тук е, защото ти имаш нужда от него. Виж, мила Джоан, сега говори твоята по-голяма сестра Юнис и ще я слушаш. Бъди добра с Джейк. Бъди сладко момиче с него. Остави нещата да вървят от само себе си. Не те моля да правиш нещо, което не искаш. Не, за Бога! Джейк ще почувства, ако тръгнеш против волята си, той познава добре жените. Просто бъди мила. Забрави за Йохан и стани Джоан. Бъди женствена, покажи, че се нуждаеш от закрила, и той ще се погрижи за теб.“)
„Добре… ще опитам. Джейк ще си помисли, че ми хлопа дъската.“
(„Ще си помисли, че си ужасно мило момиче. Остави го да се държи бащински с нас.“)
Джоан въздъхна.
„Ще се опитам, Юнис. Но не зная дали ще се получи. С Джейк!“
(„Ето, че стана моето добро момиченце. Искам да си безпомощна, женствена, останалото е работа на Джейк.“)
Доктор Гарсия нахлу с трясък в стаята и се отправи към леглото.
— Какви са тия глупости за вана? Мисля, че се разбрахме да не прибързваме с нищо.
(„Не му позволявай да ти се кара, Джоан.“) „Само ме гледай!“
— Ох, докторе, изплашихте ме!
— А? Какво?
— Да нахлуете така, без предупреждение. Бива ли такова нещо?
Гарсия я погледна сконфузено.
— Госпожице Смит, тук съм повече от година и винаги съм влизал без церемонии. Не разбирам с какво ви обидих този път? След толкова много време?
— Не в това е въпросът, докторе. Когато сте влезли за първи път, е трябвало да се грижите за един немощен старец. След това сте помагали на доктор Хедрик в отглеждането на млада парализирана жена, която е била в дълбока кома — искам още веднъж да ви благодаря за грижите, които сте положили за нея, защото сега това съм аз. Но нещата претърпяха промяна. Опитвам се да се науча да бъда жена, нещо повече — да съм изискана дама. Не е никак лесно. Не бихте ли ми помогнали, като се държите както в компанията на други дами?