Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Брайни! Вярно ли? Никога не си го показвал. Защо не ми каза?
— И да ти дам възможност да ми се правиш на жена, да започнеш да ревнуваш и да предявяваш собственически претенции? Сладурче, трябваше да изчакам ти да си признаеш на глас, без да те придумвам или да те подкокоросвам, че друг мъж поражда в тебе дълбоко любопитство… и да предположиш, че мога да чувствам същото към жена му. Излиза, че е точно така. Така че се обади на Джейн и приеми поканата им за вечеря. Ще видим какво ще излезе.
— Ами ако излезе, че Джейн ти харесва повече от мене?
— Не е възможно. Аз те обичам.
— Искам да кажа, ако онова, върху което тя седи, ти харесва повече. Как прави любов.
— Възможно е, но не е много вероятно. Ако ми хареса повече, аз няма да престана да те обичам или да изгубя интерес към онова, върху което седиш ти — то е нещо специално. Но това не значи, че не ми се ще да пробвам Джейн — тя мирише хубаво — той се облиза и се ухили.
Та той я опита и тя го опита, и четиримата се опитахме, и те останаха свидни наши приятели години наред, макар че след две години се преместиха в Сейнт Джоу, където той получи по-добро предложение от тамошното училищно настоятелство. Това преди всичко ги отдалечи от нас на твърде голямо разстояние за мили семейни оргийки.
С времето ние с Брайън си изработихме подробни правила за това как да се оправяме със секса. Всичките се отнасяха до това, как да избягваме рисковете, като и двамата сме свободни да „мърсуваме“ — не нехайно, а благоразумно, така че винаги да можем да погледнем госпожа Пуританка в очите и да й кажем да върви да си пилее времето другаде.
Брайън не правеше абсолютно никакви отстъпки пред преобладаващото убеждение, че сексът по някакъв начин е вродено греховен. Той изцяло презираше общественото мнение.
— Ако хиляда души вярват в нещо, а аз вярвам в нещо друго, значи шансът е едно на хиляда те да грешат. Морийн, аз не издържам с това, че поддържам противни мнения.
Когато разказах на Брайни как са ме заключили в онзи гардероб, той подскочи в леглото.
— Копелето му недно! Мо, ръчичките му ще счупя!
— Тогава по-добре счупи и моите, тъй като отидох там с намерението да го направя. И го направих. Останалото произтича от този гол и непростим факт. Поех риск, който не трябваше да поемам. И аз имам вина поне толкова голяма, колкото и той.
— Да, да, но не е там работата. Миличка, не го обвинявам за това, че те е чукал — всеки мъж, който не е кастриран, би те чукал, ако е ясно, че му даваш шанс. Така че единствената ти защита е да не му даваш този шанс, ако не искаш той да се възползва от него. Ядосвам му се затова, че е натикал горкичкото ми бебче в някакъв шкаф, в тъмното, заключил го е там и го е уплашил. Ще го убия — при това бавно. Проклет да е! Първо ще го побъркам. Ще му сваля скалпа. И ще му отрежа ушите.
— Брайни…
— Ще му набия кол в… какво, миличка?
— Бях лошо момиче, знам, но се справих хладнокръвно. Не забременях, защото съм бременна. Болести няма… или поне така си мисля. Почти съм сигурна, че никой не надуши — скандал няма. Бих искала да те гледам как правиш на оня всичко онова — презирам го. Но ако го нараниш съвсем мъничко даже, дори ако го пернеш по носа, край с тайната… и това може да причини болка на децата. Нали така?
Брайни призна тази прагматична необходимост. Исках да напуснем тази църква. Брайни се съгласи.
— Но не веднага, любов моя. Ще си бъда вкъщи поне още месец и половина. Ще ходим на църква заедно…
Стигнахме там рано и седнахме отпред, точно пред амвона. Брайни улови погледа на доктор Зеки и го задържа по време на цялата проповед — и така неделя след неделя.
Доктор Зеки получи нервен припадък и му се наложи да излезе в отпуска.
Ние с Брайни не изработихме много лесно нашите правила за секса, любовта и брака. Опитвахме се да вършим две неща едновременно: да създадем цяла една нова система на справедливо поведение в брака — кодекс, на който всяко цивилизовано общество би ни научило още от малки — и същевременно да изработим справедлив и напълно прагматичен набор от правила за поведение в обществото, който да ни предпази от арбитрите на поведението и морала от Библейския пояс. Не бяхме мисионери, които се опитват да покръстят госпожа Пуританка в нашия начин на мислене, просто искахме да поддържаме такава маска, че тя никога да не заподозре, че не сме съгласни с нейния начин на мислене. В едно общество, в което да се различаваш от съседите си е смъртна обида, единственият изход за тебе е никога да не им позволяваш да го разберат.