Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Вървете подир мене и се дръжте за мене — рече младежът. — Време е вече, Михаил Бакунин. Ето, чувате ли, че идат?
— Отворете вратата, уважаеми господине — чу се отвън милият глас на Марголински. — Съжалявам, че съм принуден да ви безпокоя, но имам да ви съобщя една много важна новина.
— Глупак! — каза Бакунин и додаде със спокоен глас: — Сега, сега, обличам се. Моля, почакайте една минутка.
И Бакунин, и Исидор се изгубиха в тъмния вход. Исидор затвори вратата и скри тайния изход.
Настъпи мъртва тишина. Марголински отново похлопа. Тишина, никакъв отговор. Той забарабани с юмрук и извика с писклив глас:
— Май не ви се иска да отворите, но полицията е тук и иска пътните ви документи. Полицията от шега не разбира, затова отворете.
— В името на закона, отворете! — прекъсна го Кардов.
Пак тишина. След това вратата изпращя и падна с трясък в стаята. Тайната царска полиция влезе заедно с гостилничаря.
— Хванахме го! — завика евреинът, като потриваше ръце. — Ние спечелихме заедно 5000 рубли!
Изведнъж започна да се оглежда уплашено, а лицето му пребледня.
— Къде е, дяволите да го вземат? — извика Кардов и махна очилата си, за да види по-хубаво.
— Къде е? — повтори Ашинов и хвърли строг поглед към евреина, който започна да трепери.
— Къде ли може да бъде! — охкаше Марголински и се мъчеше да придаде на гласа си известно хладнокръвие. — Не е могъл да изхвръкне през тавана или да избяга през пода.
Тъй като не вярваше на думите си, той огледа цялата стая и се увери, че Бакунин наистина го няма.
— Евреино! — извика Кардов. — Ако си ни излъгал, ще те пратя на 10-годишно заточение в Сибир.
Марголински падна на колене и като чупеше ръце и скубеше косата си, ги убеждаваше, че не е излъгал.
— Това е цяло чудо! — каза той с развълнуван глас. — Трябва Бог да е направил някое чудо. Ако не ви казвам истината, всемогъщи директоре, изпратете ме не за 20, а за 100 години в Сибир. Нима не ми се иска да спечеля такава голяма сума? Но ето…
— Не приказвай глупости! — извика Кардов и го блъсна като куче, което му се навираше в краката. — Сигурно ни мислиш за глупаци, а? Прегледа ли навсякъде? Да не би да се е скрил някъде тук?
— Той е избягал — каза секретарят, — по всичко личи, че го е сторил с голяма бързина; ето му елека и фалшивата брада. Тези вещи показват, че той се е готвел да си легне. Някой трябва да го е предупредил за опасността, която го застрашава.
— Сега знам — извика Марголински като луд. — Работата е ясна! Той е избягал през тайната врата, която случайно е открил, тъй като освен мене и жена ми, никой друг в къщата ни не я знае.
Той се втурна като луд към стената; повдигна обявлението, което бе спуснато внимателно от Исидор, и отвори тайната врата.
— Оттук е избягал извика той. — Ето, вижте, че не съм ви лъгал. Сигурно е избягал в същата минута, когато ние бяхме на вратата.
Кардов прехапа устни така, че кръв потече от тях. Той трепереше от яд, задето жертвата бе избягала от ръцете му.
— Как е намерил изхода? — попита Кардов евреина. — Трябва някой да му го е показал!
Марголински се кълнеше във всичко на света, че той не е сторил подобно нещо.
— Накъде водят тези стълби? — попита Кардов.
Абрахам се уплаши; не му бе приятно да отговаря на такъв въпрос.
— Тези стълби… — мънкаше той, — ваша милост… тези стълби… да ми помогне Бог, са обикновени стълби, те са направени главно за да мога да наглеждам по-добре големия си дюкян, защото, както знае господин Ашинов, вашият секретар, освен че държа кафенето, работя и със залози, които крия в черния ъгъл на мазето. Тези стълби водят там.
— Във всеки случай беглецът трябва да е вътре, защото ти сигурно си затворил много добре.
— Дали съм го затворил добре, господине? Не се грижете! Голяма брава има на вратата. Истински затвор е тук. Но каква полза от това, когато за оня, който желае да излезе навън, е достатъчно да дръпне железата и да иде в градината.
— Ашинов, вижте дали този евреин говори истината!… Ашинов скочи като котка, Марголински и Кардов останаха в стаята, а евреинът размишляваше и си говореше сам:
— Кой ли ще е?… Аз не съм, Махлен още по-малко, тогава кой ще е тоя, който знае тайната на къщата ми? Исидор — викна той. — Защо се мъча и си бия главата? Той е сторил това; той е искал да ме измами, както и да измени вярата си.