Сплавта на закона
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-262-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сплавта на закона». Краткое содержание книги:
— Един от най-великите бандити на нашата епоха.
— Реших, че с негова помощ ще мога да си купя нови ботуши. Беше обрал един бижутер само преди три дни.
— Аз пък смятах, че сте го заловили, защото е застрелял блюстител във Фарадам предната седмица.
Уаксилий поклати глава.
— Дори не бях чул за това, преди да го предам.
— Ах! — Тя се засмя свенливо. — А Харисел Непоклатимия?
— Обзаложих се с Уейн. Изглеждаш малко разочарована.
— Напротив. Просто виждам как са били нещата в действителност. — Очите й блещукаха хищно. — Трябва да запиша всичко това. — Посегна към чантата си и извади бележник и молив.
— Това ли те разпалва? — попита Уаксилий, докато я гледаше как пише. — Историите за истински герои?
— Просто искам да знам повече за тях.
— Само толкова? Или мечтаеш да завършиш право, да отидеш в Дивите земи и да живееш като в тези истории? Това, че си жена, не би трябвало да ти попречи там. Е, няма да носиш хубави рокли, нито ще ухаеш на парфюм. Ще препашеш револвери и сама ще налагаш правилата. Не забравяй, Издигащия се воин също е бил жена.
Тя се наведе напред.
— Мога ли да ви призная нещо, лорд Уаксилий?
— Само ако е лично, вълнуващо и малко срамно.
Тя се усмихна.
— Харесвам хубавите рокли и уханието на парфюм. Харесвам да живея в града, където мога да се възползвам от удобствата. И мога да поръчам териска храна по всяко време на денонощието, представяте ли си?
— Невероятно. — Но наистина беше така. Досега не бе обръщал внимание на тези неща.
— И колкото и да ми харесва да чета за Дивите земи, съмнявам се, че бих могла да живея там. Не ми допадат прахолякът, мръсотията и лошата хигиена. — Тя се наведе още малко. — И, ако трябва да съм съвсем искрена, нямам нищо против да оставя на мъже като вас да препашат револверите и да стрелят по престъпници. Това прави ли ме предателка на моя пол?
— Не мисля. Доста си добра в стрелбата, ако питаш мен.
— Лесно е да се стреля по мишени. Но по хора? — Тя потрепери. — Зная, че Издигащия се воин е модел за подражание за енергичната жена. Изучавали сме я в университета, наследството й е залегнало в правната система. Но не бих искала да обувам панталони и да ставам като нея. Понякога се чувствам като страхливка, че мисля така.
— В това няма нищо лошо — успокои я той. — Трябва да си такава, каквато си. Все пак не разбрах защо си избрала да учиш право.
— О, аз искам да променя града — заяви ентусиазирано тя. — Но според мен преследването на престъпници и пробиването на дупки в телата им не е най-ефикасният начин.
— Но пък е най-забавният.
— Нека ви покажа нещо. — Тя порови в чантата си и извади няколко сгънати листа. — Споменах ви за това как хората реагират според обстановката. Помните ли разговора ни за Дивите земи и за това, че там има повече блюстители на глава от населението? И въпреки това престъпността е повсеместна. Това е резултат от средата. Погледнете тук. — Тя му подаде листовете. — Това е доклад, който пиша в момента. Става дума за връзката между престъпността и средата. Вижте, тук се споменават главните фактори, водещи до намаляване на престъпността в някои райони на града. Наемането на повече констабли, обесването на повече престъпници, такива неща. Но те имат слаб ефект.
— Какво е това долу? — попита Уаксилий.
— Обновяване — обясни тя с усмивка. — Един богаташ, всъщност става дума за самия лорд Йошин, закупува няколко парцела земя в непривлекателен квартал. Започва да ги обновява и почиства. И престъпността намалява. Хората не се променят, само средата. Сега този район е сигурен квартал с добра репутация. Наричаме го „теория на счупените прозорци“. Ако човек види счупен прозорец на някоя къща, най-вероятно ще се опита да влезе, за да открадне нещо, понеже решава, че никой не го интересува. Ако всички прозорци са здрави, улиците чисти и фасадите измити, престъпността намалява. Също както горещините повишават раздразнителността у хората, изглежда, занемарените квартали ги превръщат в престъпници.
— Интересно — промърмори Уаксилий.
— Разбира се, това е само едно от обясненията. Винаги ще има хора, които не реагират на средата. Споменавам го, защото ме интересува. Както и да е. Да се почистят улиците може би ще е по-евтино, отколкото да се наемат допълнителни констабли. Но дали ще помогне за снижаване на престъпността като цяло?
Уаксилий прочете доклада и я погледна. Страните на Мараси пламтяха. Той се замисли, после извади джобния си часовник.