През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Кхейр ати, хемшер! (Добре дошъл, приятелю!) — го поздравих сърдечно.
— Как, ти говориш кюрдски? — попита той зарадвано.
— Малко, но ще опитам да се разберем.
Изпратих Халеф да намери от някой гостилничар за госта ми и мен сносно ядене и най-сетне можех да се посветя на пратеника на бея от Гумри.
Натъпках си и аз една лула и седнах до него.
— Оставих те да чакаш по-дълго, отколкото желаех — започнах аз. — Трябваше да се храня с мютеселима.
— Ефенди, чакането не ми беше неприятно. Красивата девица, която е твоя хазяйка, ми даде лула, а после си взех и от твоя тютюн.
— Ти си войник на бея на Гумри. Това, което е мое, е и твое. Трябва да ти благодаря и за удоволствието, което ми достави при коменданта, Ти си млад, но се държа мъжки, когато му отговори.
Той се усмихна и каза:
— Щях да говоря другояче с него, ако бяхме останали сами.
— По-строго?
— По-снизходително. Но тъй като имаше и свидетели, трябваше да пазя честта на този, който ме беше изпратил.
— Ти постигна целта си. Мютеселимът желае да се върнеш при него, за да изслуша вестта ти.
— Няма да му доставя това удоволствие.
— И на мен ли няма?
Беруаринът ме изгледа.
— Искаш ли?
— Умолявам те! Обещах на Исмаил бей.
— Познаваш ли го? Да не си негов приятел?
— Днес го видях за първи път.
— Тогава ще ти кажа какво представлява Исмаил бей. Всъщност ще ти опиша най-добре този човек, като спомена, че салиане[24] носи едва двайсет хиляди пиастри на Амадие и че той няма право, както е обичайно, да получава част от данъците. Това право му е отнето. Султанът рядко се вслушва в оплакванията, но тук трябваше да се вслуша, защото воплите стигаха до Бога. Този човек така грабеше хората, че те оставаха в планината и през зимата. Цялата област е обедняла и гладът стана чест гост. Мютеселимът вечно се нуждае от пари и взема на заем и който не му се подчини, трябва да се страхува от отмъщението му. Впрочем той е страхливец и се перчи само на слабите. Войниците му гладуват и мръзнат, защото не получават нито храна, нито дрехи. Хубавите им оръжия замени за лоши, за да вземе за себе си печалбата, и когато пристигне барутът за няколкото оръдия, ни го продава, за да получи пари.
Това беше истинско разсипничество! Не трябваше да се учудвам за нещата, които ми бяха направили впечатление.
— И как се отнася мютеселимът с твоя бей? — се осведомих.
— Не добре. Много кюрди идват в града, за да пазаруват тук или да продават храни. За тях Исмаил бей въведе голям данък, който Кадир бей не може повече да търпи. В много случаи си присвоява и власт над нас, която въобще не му принадлежи. Наскоро в Амадие двама беруари си купиха куршуми и барут и на градската порта им поискаха за тях данък. Подобно нещо не се бе случвало досега. Те нямаха достатъчно пари да заплатят данъка, който бе по-висок от и без това скъпата стока, и ги тикнаха в затвора. Кадир бей поиска да ги освободят, като се съгласи да конфискуват куршумите и барута. Но мютеселимът не прояви разбиране. Той пожела да вземе конфискуваната стока, митото, известна глоба и отгоре на това разпореди да се платят разноските за съда и ареста, така че от двадесет пиастриТе станаха сто и четиридесет. Докато не се платят тези пари, той не пуска хората и им пресмята за всеки ден и по десет пиастри за храна.
— За това ли искаше да разговаряш с Исмаил бей?
— Да.
— Ти ли трябваше да платиш сумата?
— Не. Трябва да му предам, че ще пленим и задържим всеки мъж от Амадие, който пристъпи нашите владения, докато двамата кюрди не се върнат обратно.
— Значи принудителни мерки. Това не би довело до никакъв успех, защото на Исмаил бей му е все едно дали някой от жителите на Амадие е ваш затворник или не. И после, трябва да
помислите и за това, че след подобно действие могат да възникнат сериозни раздори. Най-добре говори още веднъж с мютеселима. Аз ще подкрепя усилията ти.
Зад тези обещания се криеше и лична изгода. Ние се нуждаехме от подкрепата на бея на Гумри и най-добре можехме да се подсигурим, като вземехме собствените му хора под наша закрила.
— Смяташ, че трябва още веднъж да отида при мютеселима?
— Да, върви и му кажи, че ако още днес не освободи затворниците, беруарите ще въстанат.
— Ефенди, това е преувеличено и прекалено дръзко.
— Въпреки това го направи! Съветвам те и имам своите основания. После отново ще дойдеш при мен, за да ти предам посланието си за бея. За всеки случай ще драсна няколко реда до мютеселима.
24
Данък върху имуществото. — Бел. нем. изд.