Арктическият инцидент

За около час джуджето стигна до апартамента на Маги В. на десетия етаж. Прозорците бяха с тройни стъкла с бронирано покритие. Кинозвезди! Всичките бяха параноици.

Естествено, в един от горните ъгли на рамката имаше алармена инсталация, а сензорът за движение висеше на стената като замръзнал скакалец. Напълно предсказуемо.

Сламчо проби дупка в стъклото с помощта на бутилка лак за камъни, с който джуджетата почистваха диамантите в мините. Хората шлифоваха диамантите, за да блестят. Представете си! Половината камък да отива на боклука.

След това Завистникът огледа стаята с помощта на йонния филтър в каската, за да установи обхвата на сензора за движение. Червеният йонен поток показа, че сензорът беше насочен към пода. Нямаше значение. Сламчо възнамеряваше да мине по стената.

Порите му все още копнееха за вода и джуджето се закатери по вътрешната стена, като максимално използваше рафтовете от неръждаема стомана, които покриваха стените в главната всекидневна почти от край до край.

Следващият му ход беше да намери Оскара. Сигурно беше скрит някъде, включително под възглавницата на Маги В., но тази стая беше подходяща за начало на търсенето. Никога не се знае къде ще ти излезе късметът.

Сламчо включи рентгеновия филтър на каската и огледа стените за сейф. Нищо. Продължи с пода; в последно време човеците ставаха все по-хитри. Там, под килима от фалшива кожа на зебра, имаше метален куб. Лесна работа.

Завистникът се приближи към сензора за движение откъм горната страна, съвсем леко го завъртя, докато уредът се насочи към тавана. Сега на пода беше безопасно.

Сламчо се спусна на килима и опипа повърхността му с пъргавите пръсти на краката си. В тъканта му нямаше вградени алармени приспособления. Той нави на руло изкуствената кожа и откри капак в дървения под. Очертанията му едва се забелязваха с невъоръжено око. Но Сламчо беше специалист и окото му не беше невъоръжено, то гледаше през оптичните системи за увеличение в полицейската каска.

Джуджето пъхна нокът в процепа и капакът щракна. Самият сейф го разочарова донякъде. Дори нямаше оловно покритие; той направо виждаше механизма с рентгеновия филтър. Комбинацията беше проста. Само три цифри.

Сламчо изключи филтъра. Какъв смисъл имаше да разбива ключалка, която виждаше? Вместо това долепи ухо до вратата и се заслуша в щракането на колелцата. След петнадесет секунди вратата на сейфа се отвори.

Златното покритие на Оскара му намигна. В този миг Сламчо направи голяма грешка. Успокои се. В съзнанието на Завистника статуетката вече беше в апартамента му, а той пиеше от двулитрова бутилка леденостудена вода. А успокоените крадци са с единия крак в затвора.

Сламчо пропусна да огледа статуетката за изненади и направо я извади от сейфа. Ако беше я огледал, щеше да забележи, че от основата й стърчи намагнитена жица. Когато дръпна Оскара, той прекъсна веригата и в къщата се вдигна оглушителен шум.