Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
Кореноплод поклати глава.
— Това не е добре.
— После можем да им заличим паметта.
— Понякога операциите по заличаване на паметта се оказват неуспешни. Последното, от което имаме нужда, са наемници с остатъчни спомени. А втората възможност?
— Проникваме в лабораториите „Гномски“ и превземаме обратно контрола върху оръжията на полицията.
Началникът избухна в смях.
— Да проникнем в лабораториите „Гномски“! Сериозно ли говориш? Цялото съоръжение е изградено върху каменно легло. Няма прозорци, стените са бронирани и има ДНК-оръдия за зашеметяване. Всеки, който влезе сто метра зад заграждението без разрешение, получава изстрел между островърхите уши.
Бътлър подсвирна.
— Струва ми се, че за инженерна компания там има твърде много хардуер.
— Знам — въздъхна Кореноплод. — Лабораториите „Гномски“ имат специално разрешение. Аз лично го подписах.
Бътлър мисли няколко секунди.
— Не може да стане — обяви накрая. — Не и без отпечатъци.
— Д’Арвит — изруга началникът. — Никога не съм вярвал, че ще го кажа, но само една фея може да свърши тази работа.
Зеленика кимна.
— Сламчо Челюстокопач.
— Челюстокопач?
— Едно джудже. Професионален престъпник. Единствената фея, която може да проникне в лабораториите „Гномски“ и да оживее. За съжаление миналата година го изгубихме. Оказа се, че прекопал таен тунел от вашето имение и избягал.
— Спомням си го — каза Бътлър. — За малко да ми отнесе главата. Мошеник.
Кореноплод тихо се изсмя.
— Осем пъти арестувам стария Сламчо. Последният път беше за проникване в лабораториите „Гномски“. Доколкото си спомням, Сламчо и негов братовчед се бяха представили за строителни предприемачи. Искаха да получат планове на секретни обекти. Попаднали на договора с лабораториите „Гномски“. Сламчо влязъл през задния вход. Типичен Челюстокопач. Може да проникне в най-добре охраняваното място под земята, а после да се опита да продаде алхимична формула на един от мойте доносници.
Артемис се ослуша.
— Алхимия? Имате алхимични формули?
— Не се облизвай, Кално създание. Те са експериментални. Някога в древността магьосниците са превръщали оловото в злато, както пише в Книгата, но тайната е изгубена. Дори Опал Гномски не е успяла да я открие.
— О! — възкликна Артемис разочаровано.
— Ако щете вярвайте, за малко да изпусна този престъпник. Знае как да се измъква… — Кореноплод отправи поглед към небето. — Чудя се дали сега не седи там горе и не ни се подиграва.
— В известен смисъл — виновно се обади Зеленика. — Всъщност, началник, Сламчо Челюстокопач е в Лос Анжелис.
Глава 11: Много шум за Сламчо
Всъщност Сламчо Челюстокопач стоеше пред апартамента на една актриса, носителка на Оскар. Разбира се, тя нямаше представа, че той е там. И, естествено, джуджето не кроеше нищо добро. Крадецът си остава крадец за цял живот. Не че Сламчо имаше нужда от пари. След обсадата на Артемис Фоул той се беше замогнал. Достатъчно, за да наеме луксозен апартамент в Бевърли Хилс. Напълни го с всевъзможни най-модерни средства за развлечение, богата DVD-колекция и достатъчно количество говежда пастърма, за да му стигне до края на живота.
Но животът не е само това. Той не обича да се свива на кълбо и да седи тихо в ъгъла. Навиците, изработвани няколко века, не могат да изчезнат. Докато гледаше колекцията си от филми за Джеймс Бонд, Сламчо осъзна, че му липсва лошото старо време. Скоро саможивият обитател на луксозния апартамент започна да си прави нощни разходки. Те обикновено завършваха в домовете на други хора.
Отначало Сламчо само ги посещаваше заради тръпката от преодоляването на сложните охранителни системи на Калните създания. След това започна да прибира по някой трофей. Дреболии — кристална чаша, пепелник или котка, ако беше гладен. Но скоро Сламчо Челюстокопач започна да жадува за лошата си слава и кражбите му станаха по-големи. Златни кюлчета, диаманти колкото гъши яйца или питбули, когато много прегладнееше.
Историята с Оскарите започна случайно. По време на едно пътуване до Ню Йорк Сламчо открадна един от любопитство. За най-оригинален сценарий. На следващата сутрин за него се говореше на първа страница от едното крайбрежие до другото. Човек можеше да си помисли, че е отвлякъл медицински конвой, а не някаква си статуетка. Разбира се, Сламчо беше доволен. Бе намерил най-добрия начин за прекарване на нощите.
След две седмици Сламчо отмъкна академични награди за най-добър саундтрак и най-добри специални ефекти. Таблоидите полудяха. Дори му лепнаха прякор: Завистника. Докато четеше за това, пръстите на краката му шаваха от удоволствие. А шаването на пръстите на краката на джудже е гледка, която си струва да се види. Те са чевръсти като пръсти на ръцете, имат по две стави, а за миризмата да не говорим. Сламчо намери своето призвание. Трябваше да си направи колекция.