Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
— Не се отказваме, Артемис — тихо каза феята. — Само се прегрупираме. Има разлика. Ще се върнем. Помни, че винаги най-мрачно е преди разсъмване.
Артемис я погледна.
— Какво ти разсъмване? Ние сме в Арктика, забрави ли?
Вихрогон се гневеше на себе си. След всички мерки за сигурност, които беше вградил в системите, Опал Гномски просто бе влязла вътре и бе унищожила цялата мрежа. И нещо повече: самата полиция й беше платила за свършената работа.
Кентавърът не можеше да не се възхити на куража й. Планът беше блестящо прост. Кандидатстваш за договор за ъпгрейд, предлагаш най-ниската цена. Полицията ти дава чип за пълен достъп и ти поставяш миниатюрни камери в системите. Дори беше поискала допълнително заплащане за поддръжка на охранителната апаратура.
Вихрогон натисна напосоки няколко клавиша. Нямаше отговор. Не че беше очаквал. Несъмнено Опал Гномски бе поставила камери във всичко, до последния фиброоптичен кабел. Може би дори в момента го наблюдаваше. Можеше да си я представи. Седнала удобно на патентованото си Крилато кресло, сигурно се кикотеше пред плазмения екран. Най-сериозният му съперник злорадстваше и се присмиваше на жалкото му положение.
Вихрогон изрева. Беше го поставила натясно веднъж, но втори път нямаше да й се удаде такава възможност. Той нямаше да си скубе косите от яд за нейно развлечение… А може би все пак щеше да го стори.
Кентавърът започна да ридае театрално, да закрива лицето си с ръце. Сега ако беше миниатюрна камера, къде ли щеше да се скрие? Някъде, докъдето чистачката не може да стигне. Вихрогон хвърли поглед към автоматичната чистачка за „бръмбари“, малка сложна конструкция от кабели и чипове, прикачена към тавана. Единственото място, където чистачката не проверяваше, беше в самата чистачка…
Сега знаеше откъде го наблюдава Опал. Ако камерата се намираше вътре в чистачката, би трябвало да има малко препятствие за видимостта, точно под титановия обков на кабината. Феята все още следеше от там всичко важно. А той все още беше заключен в кабината и без компютър.
Кентавърът обхвана главата си с ръце като отчаяна фея. Всъщност през това време продължаваше да се оглежда. Колко време беше минало от последната работа на Гномски тук? Може би имаше ново оборудване…
Но нямаше нищо освен ненужни неща. Ролка фиброоптичен кабел. Няколко клипса, няколко резервни части. Нищо, което да върши работа. В този миг нещо му намигна изпод бюрото. Зелена лампичка.
Сърцето му подскочи и затупка със скорост десет удара в минута. Той веднага разбра какво е това. Лаптопът на Артемис Фоул. С модем и интернет връзка. Опита се да запази спокойствие. Опал Гномски не можеше да го е повредила. Компютърът беше тук едва от няколко часа. Вихрогон дори още не бе го погледнал.
Той отиде до кутията с инструменти и като се престори, че не я е забелязал, я изсипа на плазмените плочки. Все пак не беше толкова разсеян, че да забрави да вземе малко кабел и ножици. Следващата стъпка в театралниченето му беше да се захлупи на бюрото и да заридае неудържимо. Естествено, това стана на точно определено място, там, където Зеленика беше оставила лаптопа. Вихрогон небрежно го подритна към мястото, което камерата би трябвало да не улавя. После се хвърли на пода и зарита с копита като обезумял. Сега Опал можеше да види само краката му.
Дотук добре. Вихрогон отвори капака на лаптопа и бързо изключи тонколоните. Човеците много обичаха машинките им да бибиткат в най-неподходящи моменти. Небрежно плъзна ръка по клавиатурата и след секунди беше в Интернет.
А сега да пристъпим към проблема. Безжичният достъп до Интернет е едно, но достъпът от центъра на Земята е съвсем друго. Положил глава в сгъвката на лакътя си, Вихрогон пъхна единия край на фиброоптичния кабел в порт за горна връзка по скопа. Скопите бяха тайни системи за проследяване, включени към американските комуникационни сателити. Сега имаше антена. Надяваше се само телефонът на Калното създание да е включен.
Опал Гномски никога не се беше забавлявала така. Целият подземен свят се бе превърнал в нейна играчка. Тя се протегна в Крилатото си кресло като доволна котка, без да откъсва очи от хаоса на плазмените монитори. Полицията на Нисшите елементи нямаше шанс. Беше само въпрос на време Бюа Кел да получи достъп до Централното полицейско управление и след това градът ставаше техен. После идваше ред на Атлантида, а след това и на човешкия свят.