Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
Сламчо осъзна, че с кариерата му на Завистник е свършено. Независимо дали щеше да избяга или не, още по изгрев-слънце Лосанджелиската полиция щеше да посети всяко джудже в града. Оставаше му последният коз. Дарбата за езици. Всяка фея има природна дарба за езици, защото всички езици произлизат от гномски, ако ги проследите достатъчно далеч в миналото. Включително американският кучешки.
— Бау! — излая Сламчо. — Р-р-р-джаф!
Кучетата замръзнаха на място. Едното опита да го направи, докато скачаше, и падна върху другаря си. Известно време дъвкаха взаимно опашките си, но после си спомниха, че на тавана има същество, което лае по тях. Лаеше с ужасен акцент, който приличаше на средноевропейски. Но все пак беше кучешки.
— Ръф? — попита първото куче. — „К’во разпра’яш?“
Сламчо посочи треньора.
— Бъф ар-ръф аррръф! „Този човек има голям кокал под ризата“ — изръмжа джуджето на свой ред (очевидно второто е превод).
Немските овчарки се хвърлиха върху треньора си и Сламчо се промъкна през дупката в прозореца, а Маги В. продължи да крещи, докато маската й се напука и пакетчетата чай се отлепиха. И макар Завистникът да знаеше, че този етап в кариерата му е приключил, тежестта на академичната награда на Маги под ризата му го изпълваше с немалко удовлетворение.
Оставаха двадесет секунди до взривяването на ударните яйца, а началникът все още се държеше за стената на шахтата. Нямаха крила, а дори да имаха, нямаше време да извадят един чифт навън. Ако не успееха да издърпат Кореноплод оттам веднага, той щеше да отлети от стената и да падне в бездната. А магията не действаше при такава температура. Имаше само една възможност. Зеленика трябваше да използва скобите за захващане.
Всички совалки бяха снабдени с резервно оборудване за кацане. Ако не успееха да се приземят на пистите, пилотите можеха да изстрелят от скрити дюзи четири магнитни скоби за захващане. Тези скоби захващаха совалката за металното покритие на дока за приземяване и вкарваха совалката във въздушния шлюз. Скобите се оказваха полезни и в непозната обстановка, където магнитите търсеха елементи или метали и играеха ролята на сонди.
— Добре, Юлиус — каза Зеленика. — Не мърдайте нито на милиметър.
Кореноплод пребледня. Юлиус. Зеленика го наричаше Юлиус. Това не беше добре.
Десет секунди.
Зеленика отвори малък екран.
— Освободете предната дюза.
Режещото боботене показа, че дюзата се освобождава.
На екрана се появи образът на началника. Дори от тук изглеждаше разтревожен. Зеленика фиксира кръстчето на прицела върху гърдите му.
— Капитан Бодлива Зеленика! Сигурна ли сте в това, което правите?
Тя не обърна внимание на началника.
— Обхват петнадесет метра. Само магнити.
— Зеленика, може би ще опитам да скоча. Ще успея. Сигурен съм, че ще успея.
Пет секунди…
— Изстреляй скобата.
Шест малки заряда се възпламениха около основата на дюзата и изхвърлиха металния диск от леглото му, следван от дълъг еластичен полимерен кабел.
Кореноплод отвори уста да изругае и в този момент скобата се удари в гърдите му, като изкара и последния въздух от тях. На няколко места се чу изпукване.
— Прибери скобата — извика Зеленика в компютърния микрофон и едновременно с това се отдели от стената. Началникът се понесе зад совалката като сърфист — любител на екстремни преживявания.
Нула секунди. Ударните яйца избухнаха и запратиха две хиляди килограма камъни надолу в бездната. Капка в океана от магма.
След минута началникът се озова в санитарния отсек на совалката. Болеше го да диша, но това не можеше да го спре да говори.
— Капитан Бодлива Зеленика! — извика той. — Какво си въобразявахте? Можехте да ме убиете.
Бътлър разгърна туниката на Кореноплод, за да огледа нараняванията.
— Можеше да бъде и по-зле. Още пет секунди и щяхте да станете на пюре. Благодарение на Зеленика сте още жив.
Зеленика грабна медицински пакет от аптечката за първа помощ. Стисна го с пръсти, за да активира кристалите. Още едно изобретение на Вихрогон. Пакети лед, примесени с лечебни кристали. Не бяха заместители на магията, но все пак вършеха по-добра работа от състрадателна прегръдка и целувка.
— Къде ви боли?
Кореноплод се закашля и униформата му се опръска с кръв.
— В областта на цялото тяло. Поне две ребра са счупени.
Зеленика прехапа устни. Тя не беше лекар, а не всеки можеше да лекува. Нещата можеха да се объркат. Тя познаваше един старши лейтенант, който си счупи крака и припадна. Когато се събуди, единият му крак стърчеше назад. Разбира се, Зеленика беше правила няколко сложни операции. Когато Артемис поиска да излекува депресията на майка му, тя беше в различна времева зона. Зеленика изпрати силен позитивен сигнал с достатъчно искри, за да издържи няколко дни. Нещо като стимулиращо лекарство. Всеки, който посещаваше имението Фоул през следващата седмица, си тръгваше от там в отлично настроение.