Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
През следващите шест месеца Завистникът извърши кражби на цялата територия на Съединените щати. Дори пътува до Италия, за да прибере наградата за най-добър чуждестранен филм. Направи си специален шкаф със затъмнени стъкла, които можеше да затъмни допълнително с натискане на едно копче. Сламчо Челюстокопач отново се почувства жив.
Разбира се, всеки носител на Оскар на планетата засили охраната на дома си, което беше още по-добре за Сламчо. Нямаше никакво предизвикателство във влизането с взлом в колиба на брега. Катерене и високи технологии. Това искаше обществеността. И тъкмо това им даваше Завистникът. Вестниците лапваха всяка история за него като топъл хляб. Той беше герой. През деня, когато не можеше да излиза навън, Сламчо се занимаваше с писане на сценарий за собствените си приключения.
Тази нощ беше особено важна. Последната статуетка. Сламчо трябваше да вземе наградата за най-добра женска роля. И не някоя от старите награди за най-добра женска роля. Мишената тази нощ беше темпераментната ямайска хубавица Маги В. Беше спечелила тазгодишната награда за ролята на Прешъс, темпераментна ямайска хубавица. Маги В. беше обявила публично, че ако Завистникът опита да проникне в апартамента й, ще получи много повече от това, за което е дошъл. Как би могъл Сламчо да устои на такова предизвикателство?
Сградата беше лесна за намиране — десететажен блок от стъкло и стомана точно на „Сънсет булевард“, на няколко крачки южно от дома на Сламчо. И една облачна нощ дръзкото джудже събра инструментите си и се приготви да прокопае тунел до мястото си в историята.
Маги В. живееше на последния етаж. Не можеше и дума да става за изкачване по стълбите, с асансьор или за влизане през комина. Трябваше да се проникне направо отвън.
Докато се подготвяше за катерене, Сламчо не беше пил нито капка вода през последните два дни. Порите на джуджетата не са пригодени само за потене, те могат да попиват влага. Много удобно, когато си затворен в дупка под земята дни наред. Дори ако не можеш да пийнеш вода, всеки инч от кожата ти попива влага от пръстта. Когато едно джудже беше жадно както Сламчо сега, порите му се разтваряха до размерите на иглено ухо и започваха да засмукват всичко наоколо. Това беше много полезно, ако, да речем, му се налагаше да се катери по стената на висока сграда.
Сламчо свали обувките и ръкавиците си, нахлупи на главата си открадната каска на Полицията на Нисшите елементи и започна да се катери.
Зеленика усещаше как погледът на началника пробива дупка в тила й и кара косата й да настръхва. Тя се опита да не обръща внимание, като се съсредоточи върху това да не разбие совалката на посланика на Атлантида в стените на Арктическата шахта.
— Значи през цялото това време сте знаели, че Сламчо Челюстокопач е жив?
Зеленика форсира единия двигател, за да избегне полуразтопен скален къс.
— Не бях напълно сигурна. Просто Вихрогон изказа такова предположение.
Началникът изви въображаем врат.
— Вихрогон! Защо ли това не ме учудва?
Артемис се ухили самодоволно, седнал на мястото за пътници.
— Хей, вие двамата, не забравяйте, че трябва да работим в екип.
— Та кажете ми за предположението на Вихрогон, капитане — заповяда Кореноплод и се закопча за седалката до пилота.
Зеленика активира почистване със статично електричество на външните камери на совалката. Положителните и отрицателните заряди вдигнаха облаци прах от обективите.
— Вихрогон мислеше, че смъртта на Сламчо е малко подозрителна, като се има предвид, че беше най-добрата фея в бранша.
— И защо не е дошъл да ми го каже?
— Беше само предположение. Моите уважения, но вие не обичате предположенията, началник.
Кореноплод кимна неохотно. Вярно беше, че нямаше време за догадки. Или представяте неоспорими доказателства, или напускате кабинета, докато не намерите такива.
— Кентавърът извърши малко разследване в свободното си време. Първото, което разбра, е, че възстановеното злато беше по-малко. Аз преговарях за връщането на половината от откупа, а според изчисленията на Вихрогон във вагонетката не достигаха около две дузини кюлчета.
Началникът запали една от гъбените пури, станали негова запазена марка. Трябваше да признае, че теорията звучеше правдоподобно: липсваше ли злато, Сламчо Челюстокопач беше някъде наблизо. Две и две прави четири.