Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
Опал местеше поглед от екран на екран, като попиваше всяка подробност. В града гоблините дебнеха във всяко тъмно кътче, въоръжени и жадни за кръв. Лазерите им откъртваха парчета от исторически сгради. Обикновените феи се бяха барикадирали в домовете си и се молеха бандите от мародери да ги подминат. Гоблините плячкосваха и опожаряваха магазини. Опал се надяваше да не прекаляват с палежите. Не й се искаше да бъде кралица на военна зона.
На главния екран се отвори прозорче на комуникатор. Беше Мъх на секретната им линия. Изглеждаше истински щастлив. Изпитваше хладното щастие на отмъщението.
— Трънак! — изписка Опал. — Превъзходно е. Иска ми се да си тук, за да видиш.
— Скоро ще дойда. Трябва да остана при хората си. В края на краищата аз съм този, който разкри предателството на Вихрогон, затова Съветът ме назначи за командващ. Как е затворникът ни?
Опал хвърли поглед към екрана с Вихрогон.
— Отчайваща гледка, честно казано. Очаквах някаква съпротива. Поне опит за бягство. А той само хленчи и рита с копита.
Усмивката на Мъх се разшири.
— Предполагам, че има склонност към самоубийство. Всъщност дори съм убеден — след това наскоро назначеният командир отново прие делово изражение. — Какво става в полицията? Нещо неочаквано?
— Не. Точно както ти предполагаше. Затворили са се в управлението като костенурки в черупките си. Да отрежа ли комуникациите им?
Мъх поклати глава.
— Не. Те предават всяко свое действие по така наречените секретни линии. Остави ги. За всеки случай.
Опал Гномски се наведе по-близо към екрана.
— Кажи ми пак, Трънак. Кажи ми за бъдещето.
За миг на лицето на Мъх се изписа досада. Но днес доброто му настроение не можеше да остане помрачено задълго.
— Казах на Съвета, че Вихрогон е организирал саботажа от своята кабина в отдел „Операции“. Но ти по чудо ще преодолееш кентавърската програма и ще върнеш управлението на ДНК-оръдията в ръцете на полицията. Онези нелепи гоблини ще бъдат наказани. Аз ще бъда героят на съпротивата, а ти ще бъдеш моята принцеса. Всеки военен договор през следващите петстотин години ще се подписва с лабораториите „Гномски“.
Дъхът на Опал секна от вълнение.
— И после?
— И после заедно ще освободим Земята от тези отвратителни Кални създания. Това, драга, е бъдещето.
Телефонът на Артемис иззвъня. Нещо, което дори той не очакваше. Свали със зъби една от ръкавиците си и извади мобилния телефон от калъфа.
— SMS — каза момчето, като прегледа телефонното меню. — Никой освен Бътлър не знае този номер.
Зеленика скръсти ръце.
— Очевидно някой го знае.
Артемис не обърна внимание на тона й.
— Сигурно е Вихрогон. Той следи безжичните ми контакти от месеци. Или използва компютъра ми, или е намерил начин да осъществи връзка между платформите.
— Разбирам — казаха в един глас Бътлър и Кореноплод. Две големи лъжи.
Зеленика не остана заинтригувана от целия този жаргон.
— И какво казва Вихрогон?
Артемис почука по малкия екран.
— Виж сама.
Капитан Бодлива Зеленика взе мобилния телефон, прегледа съобщението и го прочете на глас. Лицето й се изопваше с всяка дума…
„ПДПЛКВНК КРНПЛД. ПРБЛМ ДОЛУ. УБЖЩЕ ЗАВЛДНО ОТ ГОБЛНИ. ЦЕНТРЛНО ПОЛИЦСКО УПРВЛЕНИЕ ОБКРЖЕНО. МЪХ + ОПЛ ГНМСКИ ЗАД ЗГВРА. НЯМА ОРЖИЯ НИТО КМНКАЦИИ. ДНКОРДИЯ КОНТРЛ ОТ ГНМСКИ. АЗ СМ ЗАТВРЕН В КАБНТ ОТДЛ ОПРЦИИ. СВТЪТ СМТА МЕН ЗА ВНВН. АКО СТЕ ЖВ МЛЯ ПМГНТЕ. АКО НЕ, ПРДУПРЖДАВАМ ОСТНЛТЕ.“
Зеленика преглътна. Устата й изведнъж пресъхна.
— Това не е хубаво.
Началникът скочи на крака, грабна мобилния телефон и зачете съобщението сам.
— Не — обяви той след няколко секунди. — Не може да бъде. Мъх! Винаги е Мъх. Как не можах да го предвидя? Можем ли да изпратим съобщение на Вихрогон?
Артемис се замисли.
— Не. Тук няма връзка. Чудя се, че изобщо получихме съобщението.
— Не можеш ли да се включиш някак?
— Разбира се. Само ми дайте шест месеца, малко специално оборудване и трикилометрова стоманена греда.
Зеленика изсумтя.
— И това ми било престъпен гений!
Бътлър нежно сложи ръка на рамото й.
— Ш-шт — прошепна той. — Артемис мисли.
Момчето се взираше в течната плазмена сърцевина на бляскавия куб.
— Имаме две възможности — след малко заговори той. Никой не го прекъсна, дори Зеленика. В края на краищата тъкмо Артемис Фоул беше намерил начин да избяга от времевото поле.
— Можем да поискаме малко човешка помощ. Със сигурност някои от най-съмнителните познати на Бътлър могат да ни помогнат, срещу заплащане, разбира се.