Арктическият инцидент

— Въздушен поток? — изрева Кореноплод. — Не ми споменахте нищо за въздушен поток, преди да се кача.

Началникът стоеше разкрачен на крилото и във всеки ботуш имаше по едно ударно яйце.

— Съжалявам, началник, някой трябва да управлява това чудо.

Кореноплод замърмори нещо под носа си и застана по-близо до върха на крилото. Макар че под земята нямаше силна турбулентност както при движение във въздушното пространство, топлите въздушни потоци бяха достатъчни, за да накарат началника да подскача като зар в чаша. Единственото, което му помагаше да се държи, беше мисълта за това как щеше да стисне ръце около гръкляна на Сламчо Челюстокопач.

— Още един метър — каза задъхан в микрофона. Поне имаха връзка помежду си, совалката разполагаше със свой интерком. — Още един метър и ще успея.

— Няма да стане, началник. Сега е моментът.

Кореноплод пое риска да надникне в бездната. Шахтата беше бездънна и потъваше в оранжевата магма на земното ядро. Това беше лудост. Истинска лудост. Сигурно имаше друг начин. В този момент началникът би се съгласил дори на надземен полет.

Тогава Юлиус Кореноплод получи видение. Вероятно се дължеше на серните изпарения или на стреса, или може би на недостатъчно калоричната храна. Но началникът бе готов да се закълне, че пред погледа му се мярнаха чертите на Сламчо Челюстокопач, сякаш издълбани в скалата. Той дъвчеше пура и се хилеше.

Решителността му отведнъж се възвърна. Да го изиграе някакъв престъпник! Нямаше да стане.

Кореноплод се изправи на крака и избърса мокрите от пот длани в костюма си. Топлият въздух подскачаше около глезените му като палав дух.

— Готова ли сте да се отдалечите на известно разстояние, за да направя тази дупка? — извика той в микрофона.

— Не се съмнявайте, началник — отговори Зеленика. — Веднага щом се върнете в совалката, ще излезем от тази шахта.

— Добре. Бъдете готова.

Кореноплод изстреля стрелата с питона, окачен на колана му. Титановият връх лесно потъна в скалата. Началникът знаеше, че малките заряди в стрелата щяха да пробият две дупки отстрани, за да закрепят по-здраво въжето. Пет метра. Не беше голямо разстояние, за да се залюлее на въжето. Но работата не беше в самото залюляване. Той се боеше от отвесната и идеално гладка стена на шахтата.

„Хайде, Юлиус — дразнеше го призракът на Сламчо. — Да видим как ще изглеждаш, като се размажеш на стената.“

— Затваряй си устата, затворник — изкрещя началникът. Скочи и се залюля над бездната.

Скалата се устреми срещу него и изкара въздуха от дробовете му. Кореноплод стисна зъби от болка. Надяваше се да няма нищо счупено, защото след пътуването до Русия нямаше магия дори да накара една маргаритка да цъфне. Да не говорим за лекуване на счупено ребро.

Предните светлини на совалката осветиха лазерните шевове, там където полицейските тунелни джуджета бяха запечатали помощния тунел. Там беше слабото място. Кореноплод закрепи ударните яйца в две вдлъбнатини.