Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Болката от телеграмата на Рупърт бе намаляла с дистанцията. Никой не го караше да й предлага брак, нали? Погледна пръстена на лявата си ръка и се успокои. Явно бизнесът го бе подложил на голям стрес. И защо бе решила, че парите й са изчезнали? Щом бяха в сметката на компанията, значи можеше да си ги получи обратно. Или пък да ги остави там и да инвестира в Рупърт. В крайна сметка и „Бенсън и Бейли“ доста сериозно бяха инвестирали в него с луксозния апартамент, сметката за служебни разходи и всичко останало. Сигурно е бил много добър в работата си. Защо да не се надява, че ще успее и с „Модерна реклама“?
Толкова чудесно се бе държал с родителите й. Много учтиво. Дори се бе опитал да завърже разговор с Чико.
Мъж със спретната униформа мина покрай нея, тикайки количка с доста противни на вид сандвичи, и я попита дали не желае нещо.
— Не, благодаря.
Той се бе втренчил в нея, което бе добър знак. Лита искаше да изглежда възможно най-добре. Беше се преоблякла четири пъти, преди да се спре на сегашния си тоалет: черни кожени панталони „Фенди“ и бял мериносов пуловер с разголени рамене и гръб — топла дреха, стилна и същевременно сексапилно показваща, но все пак в прилични граници, кожата й с цвят на кафе с мляко. Косата й падаше свободно върху раменете, къдрава и блестяща, а яркочервените й устни бяха в тон с лака на ноктите й.
Нямаше вид на човек, който се страхува от нещо.
— Колко още остава до Хошъм?
— Около двадесет минути, госпожице.
— А лесно ли мога да хвана такси там?
— Вие сте американка — отвърна мъжът, сякаш правеше някакво откритие.
— Точно така.
— Хошъм не е голям град, госпожице, но попитайте началника на гарата и той ще ви даде номера на някоя местна таксиметрова служба.
— Да, благодаря — каза тя и се обърна да погледне през прозореца.
Човекът от влака знаеше, че едва ли има голям избор на таксиметрови компании в града, но искаше да направи услуга на началника на гарата. Да му даде възможност да зърне момичето. Вероятно беше някоя кинозвезда. Страхотно! Той неохотно продължи нататък с количката.
Лита отново се върна към книгата си, „Джобен указател на господарските имения в Англия и Уелс“. На Феърфийлд Корт имаше отделени цели две страници. Мястото определено изглеждаше красиво, ако човек си падаше по подобни неща. Лита бе гореща почитателка на високата модерна архитектура. Смяташе планините от бетон и стъкло в Манхатън за най-прекрасната гледка на света. Но можеше да разбере защо някои хора биха ахнали от възторг при вида на Феърфийлд. От него се излъчваше усещането за история, а за Лита това означаваше стотици години привилегирован живот. Като собственик фигурираше госпожица Ребека Ланкастър, която го наследила от баща си. Значи не беше Рупърт. Някаква роднина, вероятно неомъжена леля или нещо такова. Лита нямаше нищо против той да посещава старата дама по Коледа. Само че бягството в родината не бе най-добрият начин да се справиш с проблемите, които неизбежно възникват при всяко начало в бизнеса…
Май че разбираше защо Рупърт е изпратил онази телеграма. Вероятно нещо се бе объркало сериозно или пък не вървеше както трябва в новата му компания. И бе загубил доста пари, а не искаше тя да се тревожи. Сигурно си мислеше, че не е редно да я моли да се омъжи за човек, който се е провалил. Но за Лита това нямаше значение. Дори и да бе изгубил всичките си пари, пак щеше да го обича. Рупърт трябваше да разбере, че тя го подкрепя напълно. А нейните пари… ами…
Лита гледаше навън през прозореца към тучните зелени английски поля и размишляваше по въпроса. Рупърт вероятно в този момент се опитваше да възстанови парите й. Затова бе казал, че трябва бързо да приключи с някакъв правен проблем. Не е искал да я погледне в лицето, докато не ги получи обратно.
В любовта всичко опираше до доверието и тя му вярваше. Трябваше просто да покаже на Рупърт, че и той може да й се довери.
Слезе от влака на спирка Хошъм — съвсем малка и донякъде напомняща обстановката в Уестчестър. В ниската и уютна сграда от червени тухли върху масичка лежаха подредени леко оръфани брошури с местните забележителности. Сред тях фигурираше и Феърфийлд Корт, отворен за посетители през лятото. Лита взе брошурата! На гърба й имаше малка карта. Прибра я в джоба си и попита началника на гарата за номера на таксиметрова компания.
— Аз ще ви повикам такси, госпожице — каза той, като му се щеше сам да я закара. — Накъде сте тръгнали?
— Към Феърфийлд Корт. Намира се…
— О, знам къде е. Всеки знае. Значи идвате за партито? Мислех, че е било снощи.
— Точно така. — Човекът от клуба бе споменал нещо за парти. — Просто имам малко работа с лорд Ланкастър.