Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита с равен глас Беки, надявайки се, че не извършва някое непростимо нарушение на етикета.
— Надявам се. Казвам се Лита Моралес.
Беше американка и Беки разпозна акцента й от Бронкс. Какво правеше тук това пуерториканско момиче от Бронкс? Беки неохотно стисна протегнатата й ръка. Имаше ужасно предчувствие. Дали не се бе случило нещо с леля Минди?
— Търся Рупърт Ланкастър — каза Лита, след като русокосото момиче, което я оглеждаше изпитателно, не се представи. — Чух, че е бил тук снощи. Трябва да поговоря с него и се надявах, че може да знаете къде е.
Беки я зяпна.
— Какво общо имате с лорд Ланкастър? — попита тя доста студено.
— Аз съм годеницата му — отвърна другата жена.
Очите на Беки се разшириха. Какво каза тя? Той не бе и споменавал нищо за годеница. Бързо прецени жената пред себе си. Изглеждаше прекалено добре облечена, за да продава нещо. Но пък защо тогава не знаеше, че Рупърт е тук? Защо той не я бе довел?
— Влезте, моля — покани я Беки.
— Благодаря. — Лита пристъпи във фоайето и скръсти ръце, като се вгледа очаквателно в Беки.
— Аз съм Ребека Ланкастър — представи се домакинята след неловка пауза. — Моля, заповядайте насам. Очаквам Рупърт да дойде на чай съвсем скоро.
Младата жена се усмихна и разкошните й бели зъби проблеснаха. Беки си помисли, че е много красива, но малко ниска, женствено закръглена и прекалено привличаща погледите. Белият й пуловер плътно обгръщаше пищните й гърди. Беки се сети отново за собствения си малък бюст и за компенсация изправи още повече рамене.
Тръгна напред и покани Лита в библиотеката, където имаше ваза с цветя и сребърен поднос с чай, кифлички, конфитюр и прясно изпечен лимонов кейк, с който госпожа Моркамб особено се гордееше.
— Заповядайте, седнете. Искате ли чай? Или да ви предложа чаша студена вода или кафе?
— Всъщност дали мога да се освежа малко?
— Разбира се. Има баня в коридора. Първата врата вляво — обясни Беки. Усещаше гърдите си напрегнати от разочарование.
— Благодаря — спокойно отвърна Розалита и излезе от стаята със сексапилно поклащане на дупето.
Беки въздъхна дълбоко.
Звънецът отново се обади. Тя излезе в коридора и отвори вратата.
Рупърт стоеше на прага с огромен букет червени рози.
— Беки, изглеждаш фантастично — усмихна й се широко той.
— Цветята — също. — И тя леко се усмихна. — За годеницата си ли ги донесе?
— Годеница?!
Рупърт изглеждаше тотално объркан.
— Да. Роза Моралес или нещо подобно.
— Тя е тук? — успя да попита той.
— Значи наистина я познаваш. — Проблясъкът на надежда, който се бе появил с объркването му, отново изчезна.
— Разбира се, че я познавам. Работех с нея. — Рупърт се приближи и прошепна в ухото й: — Мое бивше гадже, съвсем обикновена история с модел… една грешка. За съжаление тя явно не иска да приеме края. Малко е смахната.
— Но тя е в банята ми.
Рупърт стисна ръката на Беки:
— Виж, не знам как ме е намерила тук. Ужасно съжалявам за това. Но защо не се качиш горе? Трябва да се опитам да реша този проблем възможно най-внимателно. Ще се отърва от нея и ще ти се обадя, когато всичко е наред, става ли?
— Добре, Рупърт — колебливо се съгласи Беки.
— Къде е телефонът? Веднага ще извикам такси. И не се тревожи. Всичко ще се оправи. Повярвай ми.
Четиринадесета глава
Лита чу звънеца на входната врата и тихите гласове в коридора и сърцето й подскочи. В малката баня, чиито тапети по модел на Уилям Морис изглеждаха достатъчно стари, за да са оригинални, имаше мивка с две кранчета и огледало в позлатена рамка, малко размътено от годините. Докато миеше ръцете си, Лита с разтуптяно сърце огледа лицето си. Извади червилото и едва докосна с него устните си. Да, така беше по-добре. Искаше всичко да е идеално.
Пое си дълбоко въздух и излезе.
Рупърт беше в библиотеката, а момичето с бостънския акцент не се виждаше никъде. Лита се усмихна и изтича към него.
— Рупърт! Скъпи, толкова се радвам да те видя. Страшно трудно те открих.
Той затвори вратата на библиотеката.
— Разбира се. — Гласът му звучеше ледено. — Не съм ти оставял адреса си. Изпратих ти телеграма.
— Знам, но не вярвам да е истина. Ние сме сгодени — не можеш просто така да скъсаш с мен.
— Не мога ли? — Смехът му бе жесток. — Аз пък си мислех, че вече съм го направил. Виж, Лита, беше ни забавно, но всичко свърши. Недей да правиш сцена.
Лита отстъпи две крачки назад. Никога не бе виждала този израз в очите му.
— Сцена ли? Ти казваше, че ме обичаш.
— Мъжете казват какво ли не в леглото. — Рупърт сви рамене. — Съжалявам, че напразно си пътувала дотук, но не съм те канил да идваш.