Величието на Франция

— Н… н… но при п… п… прилив… — не изтрая Марсал Кривоокия.

— Но при прилив — поде думите му Кабюс — се налагаше да зарязваме оръдията, инак яко привързани към забити в тинята котви, защото морето, нахлуващо обратно в нашия канал, изцяло ги покриваше, пък и самите ние трябваше да си спасяваме кожата, тъй като водата се качваше много бързо. Мътните го взели, нивга досега не бях изгазвал толкоз кал и ледена вода!

— Не кълни, Кабюс! — сряза го Совтер.

— Бива, господин капитан! — сговорчиво се отзова Кабюс, сетне, съпровождайки думите си с величави жестове, продължи: — При отлив пък трябваше да се връщаме обратно, да прочистваме оръдията и отново да откриваме огън, и всичко туй под несекващия обстрел на господа англичаните!

— Ние пък водехме по тях преграден огън! — намеси се Кулондр Желязната ръка, който, макар и човек немногословен, този път си позволи дори да добави: — Сам аз бях един от аркебузирите!

— Вярно е това — потвърди баща ми.

— Оръдията бяха огромни! — възкликна Кабюс и като засука мустак, стрелвайки същевременно Като с такъв поглед, сякаш имаше юначния вид на тази си украса за олицетворение на собствената си мъжественост, додаде: — Де що има едрокалибрено на тоя свят — там беше! Петнайсет, толкоз наброяваха! А пък затътнеха ли — страхотия съща! Разправят, че чак в Дувър ги чували! — Тук той за миг се умълча, след което със светнали очи заключи: — Те и направиха пробива в стената на цитаделата, през който нашите войски влязоха в Кале и завладяха града!

— Че беше тъй, тъй беше, но по-напред трябваше да я вземем с пристъп! — прекъсна го с усмивка баща ми, който много обичаше Кабюс и гледаше на очевидните му недостатъци толкова снизходително, колкото и ценеше скритите му добродетели. — И тук мога да река като Кулондр — продължи той, — сам аз участвах в него! Гиз реши да атакува пробива по време на вечерния прилив и пръв нагази до кръста в ледената вода, за да прекоси рова, където бяхме разположили оръдията. Следваха го стотици аркебузири, братята му Д’Омал и Д’Елбьоф, както и мнозина доброволци измежду благородниците, сред които и сам аз! — натърти той със смях. — Тъй както си бяхме — целите вир-вода и премръзнали до кости, ние изкатерихме защитния вал и се хвърлихме в яростна атака срещу пробива. И понеже англичаните значително ни отстъпваха по численост, много скоро се захвана страхотно клане. Клетите, и най-малка надеждица за спасение не им оставихме! С изключение на малцината, които успяха да отърват кожата като се оттеглиха в града, те до един легнаха под ножа в разгара на битката. Когато станахме господари на цитаделата, Гиз остави там Д’Омал и Д’Елбьоф, а сам отново прекоси рова, газейки този път във водата до шия, за да се присъедини към основните сили на армията, докато ние останахме откъснати от тях за цяла една нощ, та чак до отлив, като от враждебния град ни делеше само най-обикновена врата! Въпреки тъмнината губернаторът на Кале, лорд Уентуърт, реши незабавно да контраатакува и да ни отблъсне обратно в крепостния ров, преди да са ни се притекли на помощ. Той подложи портата на обстрел от четири оръдия, дотътрени тук по градските улици, като хвърляше войниците си срещу ни в пристъп подир пристъп, но тъй и не успя да ни изтласка от позициите ни. На заранта, по отлив, и след като бе изгубил половината си люде, лорд Уентуърт най-сетне се реши да преговаря. По негова молба Гиз пощади живота на жителите и им позволи свободно да напуснат града, както бе постъпил и Едуард III с французите два века назад, когато го беше завладял. Начело на четирийсетина офицери Д’Андьоло начаса влезе в Кале, за да възпре евентуалните безчинства на нашите войници и да предотврати всяко плячкосване, клане или насилие.