Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Не само през този и следващите дни, но и през цялата седма година от живота ми, аз с упоение слушах разказите на баща ми и на войниците му за това, как е бил превзет Кале и как сме прогонили англичаните от земите ни. По всичко личеше, че голяма крачка бе по пътя към възраждането на величието на Франция овладяването на това пристанище, което англичаните имаха за свое от Стогодишната война насам, като държаха по този начин ключовете на кралството, и можеха, по воля своя, винаги да нахлуят в него с войските си. Ето защо те ценяха Кале повече от който и да било скъпоценен камък в английската корона и години наред така усърдно бяха укрепвали града, заселвайки го по-напред с верни на своя крал поданици, че го смятаха за непревземаем и дори бяха изписали на една от градските порти следното:
Самохвалство, което безспорно доказва, че всички народи си приличат и че дори англичаните са склонни да се самозабравят, стане ли дума за достойнствата км.
Че „оловото все пак е заплувало по водата“ бе за моите седем годинки чудо невиждано, което ме изпълни както с благоговейна възхита към баща ми, взел дейно участие в делото, така и с безмерно щастие поради факта, че кралството ни е отново целокупно и във френски ръце, който успех на побратимството не му омръзваше да превъзнася. Пиша тези редове двайсет и пет години по-късно, но и сега, макар и на години вече зрял и на разум трезв, чуя ли думата „Кале“, сърцето ми неизменно трепва. Че този град бе отново наш, и то след като толкова дълго време беше олицетворение и нещо като символ на чуждото владичество, за мен и до ден-днешен остава най-значителното събитие в историята на кралството от средата на столетието.
Според дочутите от баща ми твърдения на нашия съсед, Пиер дьо Бурдей, владетел Брантомски — макар и „абат57“, той чудесно се спогоди с хугенотите, когато последните завладяха абатството му — пръв „радетел“ на начинанието за възвръщането на Кале бил адмирал Гаспар дьо Колини, същият, чиято геройска отбрана на Сен Куентин даде на Анри II време да свика под знамената всички запасняци от благородно потекло, за да противостои на испанския нашественик. Излишно е да споменавам както що за човек беше адмиралът, така и печалната участ, сполетяла го четиринайсет години по-късно в Париж през злокобната Вартоломеева нощ58. Колини — тук думата ми е за тримата братя от този прославен род: Одет, кардинал Дьо Шатийон59; Д’Андьоло60, генерал-полковник от пехотата; и адмиралът — бяха в Мепеш на голяма почит и уважение като първите високородни френски велможи, приели протестантската вяра и окуражили с примера си по-малко знатните да заявят открито принадлежността си към нея, дарявайки същевременно хугенотството с вожд и меч.
Според Брантом, който, както често правеше, само повтаряше „слух някакъв“, без при това да уточни произхода му, по време на Воселското примирие адмиралът изпратил предрешения господин Дьо Брикмо на разузнаване в Кале. Господин Дьо Брикмо му представил съответен доклад, въз основа на който, а също и на слабостите в отбраната на града, адмиралът съставил писмен отчет и няколко плана за нападение. Месеци по-късно, когато между Испания и Анри II отново се разразила война, кралят си спомнил за тези планове и записки, изпратил да ги вземат от госпожа адмиралшата (след падането на Сен Куентин Колини се намирал в испански плен) и ги предал на дук Дьо Гиз, за да ги проучи. Ако цялата тази история е вярна, то тя е изключително интересна, тъй като показва бъдещият глава на френските хугеноти и бъдещият предводител на католическата партия (първият бе обвинен в съучастничество в убийството на втория, а след време сам падна убит от неговия син) да ратуват заедно, макар и от разстояние — единият чрез плановете си, а другият, чрез блестящото им приложение на бойното поле — за освобождаването на Кале, което доказва, че единни ли са, французите са способни на много, когато се наложи да отстояват целостта на кралството.
57
Насмешливо прозвище, давано от протестантите на католиците. — Б.пр.
58
Нощта на 23 срещу 24 август 1572 година, когато по заповед на Шарл IX, подстрекаван от Катерина Медичи и принцовете Дьо Гиз, в Париж е предприето методично изтребление на протестанти, като броят на жертвите надхвърля три хиляди. — Б.пр.
59
Одет дьо Колини, наречен още кардинал Дьо Шатийон (1517–1571), кардинал и архиепископ на Тулуза. — Б.пр.
60
Франсоа дьо Колини, сеньор Д’Андьоло (1521–1569), първият от рода Колини, приел калвинизма. — Б.пр.