Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Основната слабост в отбраната на Кале, според баща ми, се състояла преди всичко в представата на защитниците му за неговата непристъпност.
Градът бил почти изцяло заобиколен от вода: от една страна го ограждало море, от друга — крепостен ров, подхранван от водите на река Ам, и от трета — блата, докато със сушата го свързвал един-единствен землен насип, при това защитаван от няколко форта. През зимата всичката тази вода извънмерно набъбвала и англичаните, осланяйки се почти изцяло на това естествено препятствие, били навикнали в лошо време, пък и от пестеливост, значително да съкращават инак многобройния гарнизон, който поддържали в Кале през лятото. И съмнения няма, че те разчитали също и на подкрепленията, които можели да получат своевременно както от Дувър, така и от испанската армия, набрала толкова сили във Франция подир крушението при Сен Куентин.
— Успехът — подхвана баща ми по начина, който тъй ми се нравеше — изправил се в цял ръст, разкрачен и с ръце на кръста, която му поза обаче в никакъв случай не се дължеше на арогантност или безсърдечие някакво, а на едничката причина, че тялото му просто преливаше от жизненост, крепяща го дори в мигове на най-голяма умора. — Та успехът, казах, се дължеше както на най-строго съблюдаваната тайна за начинанието, на изненадата и суматохата, настъпила сред неприятеля, когато ни зърна под стените си, така и на изключителната бързина на действие, която не остави на английските подкрепления време да пристигнат от Дувър. Всичко това — подчерта той, — и дискретността, и изненадата, и бързината дължим на дук Дьо Гиз!
— А като как е той? — полюбопитства Изабел, чиято златиста коса сияеше под нахлуващата през двукрилите прозорци на голямата зала светлина.
— На вид външен, ще рече, така ли?!
— Да — избъбри майка ми, като се изчерви.
— Какво пък! — подсмихна се баща ми. — На ръст е снажен и чудесно сложен, а когато не носи броня, облечен е в жакет и панталони от тъмночервен сатен, врекъл се на този цвят от любов по една дама; отгоре им замята черно кадифено наметало, обточено с червен ширит, а на главата си носи шапчица от същото черно кадифе с разкошно червено перо. Е, баронесо — полунасмешливо-полуразнежено я подкачи той, — сега доволна ли сте?
— Да, господине — промълви майка ми смутено.
— За три дни — продължи баща ми — Гиз овладя фортовете Сент Агат, Нийоле и Ризбанк, които защитаваха водещия към Кале насип. После заповяда на Д’Андьоло… Впрочем за Д’Андьоло ще стане дума по-нататък. — Тук той се обърна към Совтер и му хвърли многозначителен поглед. — Та Гиз, както вече казах, заповяда на Д’Андьоло да прокопае канал, с който да отводни в морето опасващия града крепостен ров. Не беше лесна работа това! Кабюс и Марсал могат да ви го потвърдят, и двамата имат дял в нея. И ако Кулондр не беше с тях, то е само защото желязната му ръка не му позволяваше да върти кирката и лопатата, които, уверявам ви, допринесоха за превземането на града също толкова, колкото оръдията и аркебузите.
— Тъй си беше! — избоботи Кабюс, след като по-напред се увери с поглед, че баща ми му отстъпва думата. (Никога досега Марсал Кривоокия не се беше чувствал по-нещастен поради заекването си от мига, в който видя Кабюс да обира сам всички лаври, увенчали общото им дело.) Тъй беше, я! — повтори гасконецът. — Пълно беше там с подвижни пясъци, а почвата бе толкоз тинеста, че до мустаците се оклепахме! (Тук аудиторията послушно впери очи в упоменатия атрибут, разкрасяващ собственото му червендалесто лице.) Сигур тъй и щяхме да си затънем до шия в тоз чорбалак, ако Сенарпон…
— Губернаторът на Булоне — вметна баща ми.
— … не беше наредил да ни раздадат фашини, на които се крепяхме, докато копаехме, а в туй време ония ми ти англичани — бам! бам! — току ни обстрелваха с аркебузи от стените.
— Н… н… но им… имаше и з… з… заслони! — намеси се Марсал, който започваше, кажи-речи, всяко си изречение с „но“, макар че думата му беше толкоз трудна за изговаряне.
— Заслоните — впусна се в обяснения Кабюс са ситно заплетени ракитови щитове, изработени по нареждане на Сенарпон, които закрепяхме в тинята с помощта на два заострени колеца. Туй им беше хубавото, че можеха да се местят ведно с напредването на изкопните работи. Пък и не един и не двама смелчаци им дължат живота си! — Тук той се озърна към Като с вид, даващ, ясно да се разбере, че сам се нареждаше сред тях, после продължи: — Та тъй, свършихме го ний най-сетне, този прословут канал и още с първия отлив сладката вода от крепостния ров изтече в солената вода, а ние получихме заповед да заемем позиция в пресушения ров и да разставим оръдията…