В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Черити го погледна изненадано.
— Вие сте прочистили цялата Свободна зона?
Барлър сви рамене и спря.
— О, тя не е толкова голяма, колкото си мислите — отвърна той. — Няма и единадесет километра по брега и са по-малко от пет в тази посока. — Той посочи на запад до стената.
— А зад нея?
Барлър я измери със странен поглед.
— Вие би трябвало да го знаете по-добре от мен.
— Тази стена — продължи Черити, — какво по-точно представлява тя?
— Ако знаехме, може би щяхме да я отстраним досега — отвърна сериозно Барлър. — Във всеки случай това не е истинска стена, ще ви я покажа. Не е вече така далече.
Той продължи напред, така че Черити нямаше вече никаква възможност да задава други въпроси, вместо това трябваше да ускори ход, за да не го изгуби от погледа си.
Внезапно Барлър спря и посочи към някаква почти двуметрова ограда от ковано желязо, която беше превърната в почти непроходим жив плет от нависналите клони и листа. Зад нея се намираше двуетажна сграда от бял мрамор, която някога ще да е била истинска перла на архитектурното изкуство. Черити имаше чувството, че вече е виждала тази постройка. После погледът й попадна върху потъмнялата месингова табела до входа и след малко тя успя да разчете нечетливия надпис: „ПОСОЛСТВО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ“.
Тя погледна изненадано към Барлър.
— Посолството?
Барлър се обърна към нея и кимна. Усмихваше се едва доловимо.
— Защо не? Сигурен съм, че вашият посланик ще може да ви идентифицира.
Каза това с такъв сериозен тон, че трябваше да мине известно време, за да разбере Черити, че той се е пошегувал. Засмя се принудено, продължи да върви и оглеждаше любопитно фасадата на просторната сграда.
Разрухата, жертва на която беше станал цял Париж, не беше минала безследно и край зданието на посолството, покривът и част от етажа под него бяха разрушени, стърчаха само няколко опушени черни греди. Черните дупки на мястото на прозорците бяха опушени от пожара. Черити се запита какво ли е ставало тук. За разлика от Ню Йорк, чиято гибел тя беше видяла със собствените си очи, Париж изглежда не беше загинал бързо и безмълвно победен. Руините, овъглените къщи и огромните кратери, които виждаха на всяка крачка, говореха свой собствен език.
Тя се спря пред широката мраморна стълба, която водеше към входа на сградата.
— Какво търсим тук?
Барлър й посочи вратата:
— Влезте, капитан Леърд! Там вътре ще намерим отговор на въпроса коя сте вие всъщност.
Вътре в сградата беше така тъмно, както впрочем бе очаквала тя. Когато затвори вратата подир себе си и спря за миг, за да привикне с дрезгавината, тя дочу тихо, монотонно бръмчене. Стресна се изплашено, когато разбра какво е това всъщност.
— Климатичната инсталация?
Барлър я изгледа, без да каже нищо.
— Тя продължава да функционира — произнесе слисано Черити. — След всичкото това време?
Французинът кимна.
— Тук вътре функционират още много неща — каза той. Вдигна ръка и посочи към една отворена врата. — Елате.
Черити видя бюро, а в креслото пред него някакъв приведен напред скелет се мъчеше безуспешно да изпълни парадната униформа на морски пехотинец. Пред петдесетгодишния труп се намираше покрит с прах компютърен терминал, върху чийто екран просветваха зелени букви.
— Невероятно! — възкликна Черити.
Барлър се усмихна леко.
— Да — каза той, свивайки рамене, — довоенна стока. Навремето са произвеждали само качествени продукти.
Черити го погледна объркано. Не беше сигурна, дали в гласа на Барлър има наистина ирония.
— Какво търсим тук? — попита тя. — Нали не сте ме довели, за да ми покажете всичко това?
— Разбира се, че не — отвърна Барлър. — Само си помислих, че може би ще ви е интересно. — Направи й знак да го последва.
Прекосиха партера на сградата на посолството. Мъртвият войник вън в преддверието не беше единственият, на когото се натъкнаха. По някое време Черити престана да брои скелетите, които се бяха вече полуразпаднали. Повечето носеха същата черна униформа на морската пехота, както и мъжът отвън, и почти всички бяха въоръжени. Бяха загинали с оръжие в ръка.
— Какво се е случило тук? — попита Черити, когато Барлър се спря пред тясна врата в края на коридора и се залови с ключалката й.